Решение № 2410 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Михайлова срещу Решение 15607 от 28.08.2024 г. постановено по адм. д. 3359/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221023002191-091-001/21.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 189/09.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика в ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3. Касатора излага доводи за частична недопустимост на съдебния акт в частта, с която РА е отменен по отношение на начислените лихви за месец февруари 2023 г. в размер на 254,75 лв. По същество излага доводи за неправилност на изводите на съда за използване на наетите МПС в икономическата дейност на дружеството. Счита, че изводите на съда са изградени на база предположения, а не въз основа на доказателства. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба срещу РА бъде отхвърлена. Претендират се разноски съгласно представен списък. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание от юрк. Дечева. Ответникът БОЯР ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв. Едрева оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22221023002191-091-001/21.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 189/09.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика в ЦУ на НАП, с който по отношение на БОЯР ИНВЕСТ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец юни, юли, август, октомври и декември 2022г. и за месец януари 2023г. вследствие на непризнато право на данъчен кредит в размер на 7 741,94 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1 390,95 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221023002191-020-001 от 13.04.2023 г., с предмет установяване на задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за периодите от 01.06.2022 г. до 28.02.2023 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22221023002191-092-001 от 15.09.2023 г., връчен електронно на 20.09.2023 г., след което е издаден Ревизионен акт Р-22221023002191-091-001 от 21.11.2023 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение 189/09.12.2023г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Прието е за установено, че през ревизираните периоди търговецът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по 16 броя фактури, издадени от МАН КАПИТАЛ" ООД, с предмет наем на МПС. Фактурите са декларирани от дружеството в дневниците за покупки с право на частичен данъчен кредит от 50 на сто. Установено е, че за всички разходи за експлоатация и поддръжка на наетите автомобили е упражнено право на приспадане на данъчен кредит също в размер 50 на сто, по фактури, издадени от Лукойл България" ЕООД, ЕМИ" ООД, НИКСТАР ГРУП"ЕООД, ПЕТРОЛ" АД, Ауто Бавария" ООД, ЕТ КОХСИ - К. Й.", НИС ПЕТРОЛ" ЕООД, и Ауто багери трейд" ЕООД, по които приспаднатият данъчен кредит е в размер на 991, 97 лв. В хода на съдебното производство управителят на ревизираното дружество в писмени обяснения е посочил, че не са изготвяни пътни книжки, тъй като МПС са ползвани както за дейността на дружеството, така и за лично ползване. За отчитането на разходите е възприет подходът 50% служебно и 50% лично ползване, съгласно чл. 215а, ал. 2, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКП0/. Установено е, че за всички разходи за експлоатация и поддръжка на наетите автомобили е упражнено право на приспадане на данъчен кредит също в размер 50 на сто, като в този размер са признати и разходите за данъчни цели по реда на ЗКПО. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да отмени РА съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали процесните доставки са предназначени за икономическата дейност на дружеството и налице ли е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Според първоинстанционният съд, икономическата дейност на дружеството е свързана с консултантска дейност по стопанско и друго управление, като през ревизирания период реализираните от дружеството приходи са от извършване на електронни комуникационни услуги, както и от дейност по инвестиране в недвижими имоти и отдаването им под наем. Предвид това съдът е приел, че осъществяваните от дружеството дейности във връзка с получаването на посредническите услуги и действията по придобиване и отдаване под наем на недвижимите имоти, собственост на "Б. инвест" ЕООД предполагат ползването на МПС и разходи за гориво. Посочено е, че независимо от липсата на водени пътни книжки и/или пътни листове на наетите автомобили, при безспорната установеност от кое конкретно лице и в какво качество същите са управлявани, както и при посочването на цели, за които двете МПС са използвани, свързани с дейността на дружеството и наличие на осчетоводени разходи в тази връзка, необосновани и в несъответствие с материалния закон са изводите на органите по приходите за недоказано право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното дружество. Решението е неправилно. Основният спорен момент и пред настоящият касационен състав е свързан с използването за облагаеми доставки на получените стоки и услуги по фактурите, издадени от МАН КАПИТАЛ" ООД, Лукойл България" ЕООД, ЕМИ ООД, НИКСТАР ГРУП ЕООД, ПЕТРОЛ АД, Ауто Бавария" ООД, ЕТ КОХСИ - К. Й.", НИС ПЕТРОЛ" ЕООД, и "Ауто багери трейд" ЕООД, т. е. налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на касатора по процесните фактури. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е ползвал право на частичен данъчен кредит от 50 на сто по фактурите, издадени от посочените доставчици. Данъчният орган е приел, че дружеството не е представило доказателства, с които да удостовери, че наетите автомобили са ползвани за икономическата му дейност. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Съгласно представените по делото договори за наем от 02.01.2020 г. и от 01.08.2020 г. и приемо-предавателни протоколи към тях МАН КАПИТАЛ" ООД е предоставило под наем на ревизираното дружество два леки автомобила лек автомобил марка БМВ Х6 M50D, при месечна наемна цена в размер на 6 000, 00 лв. и лек автомобил марка БМВ 120Д X ДРАЙВ, при месечна наемна цена в размер на 3 000, 00 лв. Съгласно чл. 2 от договорите дружеството наемател се задължава да ползва автомобилите във връзка с извършване на основната си дейност. За заплащането на наемните вноски ежемесечно са издавани фактури. Съгласно съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС , при сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на дълготраен актив, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС). В тази връзка в тежест на ревизирания е да докаже положителните предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, включително посочения факт с правно значение. В случая ревизираното лице се домогва да установи използването на автомобилите в икономическата дейност на дружеството с дадените обяснения от управителя в хода на ревизионното производство, съгласно които единият от наетите автомобили се ползва от управителя на дружеството М. Д., а вторият нает автомобил от проект-мениджъра на дружеството В. Д., за който е представен трудов договор, а за дейността на управителя и служителя на дружеството, изискваща мобилност и посещение на обекти на дружеството нотариален акт за собственост на недвижими имот от 19.07.2022г. и договор за наем от 16.05.2022г., както и справка 1 от дружеството за притежавани недвижими имоти в община Шабла. Действително, липсва нормативно предписание за изготвяне на пътни листове при ползване на превозни средства, но съставянето на документи за експлоатация на превозните средства по определени, относими към дейността на дружеството маршрути и цели, препятства обосноваване на извод за установеност на предпоставките, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит. По тези съображения касационният състав приема, че изводите на първоинстанционния съд не съответстват на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по отношение на отказаното право на приспадане на ДК по процесните фактури. Същите се изградени на предположения за използване на автомобилите в икономическата дейност на ревизираното лице, а не на конкретни доказателства в тази насока. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло. При решаване на спора по съществото му, ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение в частта, с която РА е отменен по отношение на начислените лихви за месец февруари 2023 г. в размер на 254,75 лв. Отразяването на посочената сума в диспозитива на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка, която с оглед изхода на спора не е необходимо да се отстранява от административния съд. При този изход на спора в тежест на БОЯР ИНВЕСТ ЕООД следва да се присъдят претендираните от касатора разноски в двете съдебни инстанции общо в размер на 2 551.10 лв., от които по 1 238,00 лева юрисконсултко възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ и ВАС и 75,10 лева държавна такса. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение