Решение № 7373 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2015 г.

ВАСIV отделение20.06.2016 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1003 от 24.06.2015 г. по адм. дело № 127/2015 г. на Административен съд - Б., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № 703 по Протокол № 38/29.12.2014 г. на Общински съвет - Г. и потвърдително Решение № 709 по Протокол № 39/30.01.2015 г. на Общински съвет - Г.. ВРЪЩА преписката на Общински съвет Г. за ново произнасяне по мотивираното искане на Общинска служба земеделие - Г.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7373 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Областен управител на област с административен център [населено място], против Решение № 1003 от 24.06.2015 г. постановено по адм. дело № 127/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлено оспорването му, обективирано в Заповед № ОА-АК-233 от 19.02.2015 г. против Решение № 703 по Протокол № 38/29.12.2014 г. на Общински съвет - Г. и потвърдително Решение № 709 по Протокол № 39/30.01.2015 г. на Общински съвет - Г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да отмени цитираните по - горе решения на Общински съвет - Г. Ответната страна - Общински съвет Г. не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Р. Т. Д. не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 1003 от 24.06.2015 г. постановено по адм. дело № 127/2015 г. по описа на Административен съд Б. е отхвърлено оспорването на Областен управител на област с административен център [населено място], обективирано в Заповед № ОА-АК-233 от 19.02.2015 г., против Решение № 703 по Протокол № 38/29.12.2014 г. на Общински съвет - Г. и потвърдително Решение № 709 по Протокол № 39/30.01.2015 г. на Общински съвет - Г.. С оспореното решение на Общински съвет Г., на основание чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с § 27, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не е дадено съгласие за предоставяне на имот № 131059 с площ 1.062 дка, находящ се в м. "В.", землището на [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. П., с мотиви, че според съседите на имота, наследниците на Т. П. нямат земя и отказват да подпишат протокола. За да отхвърли оспорването на областния управител първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е прието от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА орган в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване и в съответствие с материалния закон и по - конкретно с разпоредбите на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Мотивирал се е и с разпоредбата на чл. 45е от ППЗСПЗЗ, а именно с ал. 3 съгласно която установяването на границите на земеделските имоти в случаите по чл. 45д, ал. 1 се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 и съседите на имота, за което се подписва протокол. Приел е, че в настоящия случай това изискване не е спазено, тъй като видно от изготвения протокол от 12.12.2014 г., същият не е подписан от съседите на имота, които са изразили и отрицателно становище, с мотива, че наследниците на Т. И. П. нямат имот там. Отделно от това за пълнота първоинстанционният съд е приел, че пред Общински съвет Г. при вземане на оспореното решение не е представен годен титул за собственост. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно. Основателно е възражението в касационната жалба на Областен управител на област с административен център [населено място], че в случая Общинският съвет - Г. се е произнесъл извън кръга на предоставената му материална компетентност в производството, за което е бил сезиран с искане от общинската служба по земеделие. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие с искане, с изх. № АР-01-943/14.11.2014 г., при условията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието мотивирано предложение е било съобразно чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Към искането са представени Решение № 2216 от 28.07.1993 г. на Поземлената комисия Г., с което е признато правото на собственост на наследниците на Т. И. П. на нива от 1,000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м. "В." и скица-проект № 000736/05.11.2014 г., издадена от СГКК-Б. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на Т. И. П., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ-Г. и приложена към него скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При правилно установена фактическа обстановка, но без да анализира в цялост приложимата нормативна уредба, административният съд е достигнал до необоснован извод за законосъобразност на Решение № 703 по Протокол № 38/29.12.2014 г. на Общински съвет - Г. и потвърдително Решение № 709 по Протокол № 39/30.01.2015 г. на Общински съвет - Г.. Решението на съда е постановено и в нарушение на приложимия материален закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което налага неговата отмяна. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени Решение № 703 по Протокол № 38/29.12.2014 г. на Общински съвет - Г. и потвърдително Решение № 709 по Протокол № 39/30.01.2015 г. на Общински съвет - Г. и върне преписката на Общински съвет Г. за ново произнасяне по мотивираното искане на Общинска служба земеделие - Г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 27