Решение № 12935 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2016 г.

Решение № 12935 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. В. срещу решение № 1445/29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 709/2016 г., по описа на Административен съд гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № 031301866 от 26.06.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 530 от 20.09.2013 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, с който на "З. С." ООД са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 05.2011 г. в размер на 9800 лв. главница и 2008,36 лв. лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът не обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, поради което фактическата обстановка по делото била неправилно установена, а въз основа на нея били изградени правни изводи в противоречие с материалния закон - чл. 78 и чл. 79 ЗДДС. Б. значение коя от двете норми ще бъде приложена, според касатора е налице основание за корекция на ползвания данъчен кредит, тъй като договорът между страните е развален. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АСВ и да се постанови решение по съществото на спора, като бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "З. С." ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. По същество жалбата е основателна. С ревизионния акт са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 05.2011 г. в размер на 9800,00 лв. главница и 2008,36 лв. лихви, в резултат на извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС по фактури № 992/28.05.2010 г. и № 959/31.05.2010 г. с предмет аванс по договор за съхранение на зърно, издадени от "ФЗ С." ООД на ревизираното лице, с начислен ДДС съответно 6666,67 лв и 6133, 33 лв или общо 12 800 лв. По делото няма спор за фактите. С договор за съхранение на зърно от 20.05.2010 г., сключен между "Булгрейн 2004" ООД /от 29.08.2012 г. - "З. С." ООД/, в качеството на влогодател и "ФЗ С." ООД, в качеството на влогоприемател, последният се задължава да извърши съхранение на зърно на влогодателя в експлоатираните от него складове 1 и 2, находящи се в гр. С., фуражен завод, кв. Индустриален, за срок от 01.06.2010 г. до 31.05.2011 г. с обща наемна цена 76 800 лв. с включено ДДС, като наемната цена следва да бъде заплатена авансово до 31.05.2010 г. по банков път. С приемо-предавателен протокол от 01.06.2010 г., съставен между страните се извършва предаване на владение на складове 1 и 2. Освен посочените документи, са представени кредитно известие № 1552/17.11.2010 г., издадено от "Б. Б." ООД, ново наименование на "ФЗ С." ООД, с предмет възстановен аванс към ф. № 992/28.05.2010 г. с дан. основа 15000 лв. и ДДС 3000 лв. Представените банкови извлечения установяват извършено плащане по фактурите и кредитното известие по банков път. Фактурите са надлежно осчетоводени при доставчика и получателя, включени са в отчетните регистри и данъкът е начислен. Доставчикът е открит при ревизията и е дал обяснения, че складовете в базата в гр. С. са наети преди кампанията с цел бъдещо съхранение на зърно, а впоследствие "ФЗ С." ООД наема складове в с. Т., където извършва съхранение на зърно на "Булгрейн 2004" ООД. Твърденията на касатора, по които няма спор, са, че складовете не са ползвани, както и че са издадени посоченото по-горе ДКИ за сумата 18000 лв, от които 3000 лв ДДС, както и ДКИ № 1000011623/27.06.2012 г. и № 1000011771/27.07.2012 г., общо за 5000 лв, от които 833, 34 лв ДДС, а сумите, платени по договора, не са отразени като разход, а на разчет. Представено е споразумение за погасяване на задължение от 21.05.2012 г., в което е признато, че "ФЗ С." ООД, / вече "Б. Б." ООД/ има задължение към ревизираното лице в размер на 58000 лв. Със споразумението доставчикът по фактурите се задължава да плаща на ревизираното лице по 2500 лв всеки месец до погасяване на задължението, като са уговорени конкретни дати на плащанията. Органите по приходите са счели, че ревизираното лице не е доказало използването на получените услуги за извършваните от него облагаеми доставки - съхранение на зърно през целия срок на договора, който изтича на 31.05.2011 г., поради което документираните аванси по фактури № 959/31.05.2010 г. и № 992/28.05.2010 г. не са свързани с доставки, даващи право на приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС и за ревизираното лице е възникнало задължение да извърши корекция на законосъобразно ползвания данъчен кредит през м. 05/2010 г. през периода, в който е изтекъл срока на договора. При така установените факти, съдът е счел, че развилите се между страните по договора от 20.05.2010 г. не попадат в нито една от предвидените в чл. 79 от ЗДДС хипотези. Изложил е съображения, че след като договорът не е развален, не са налице законови основания за корекция на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно. Принципно правилно е съображението, че хипотезите на чл. 79, ал. 1 ЗДДС не са налице. Съгласно посочения текст, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Действително ревизираното лице не е използвало услугите за извършване на освободени доставки или такива, за които не е налице право на приспадане, тъй като всъщност услугите не са реално получени - не е спорно, че въпреки предаването на складовете, влог или съхранение на зърно в тях не е осъществен. Установените факти обаче попадат в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Вярно е, че липсва изрично писмено изявление за разваляне на договора от 20.05.2010 г., но е безспорно, че в определения в самия договор срок той не е изпълнен. Освен това в случая следва да се има предвид, че договорът е сключен във връзка с конкретна стопанска година и евентуалната реколта, която ще бъде реализирана в тази стопанска година; именно затова договорът е с такъв срок. За неизпълнението на договора свидетелстват и издадените три кредитни известия и споразумение за погасяване на задължения, в което е изрично признато, че сумата по процесните фактури, която не е върната до момента, подлежи на връщане от доставчика. Именно по тази причина са били издадени и двете кредитни известия от 27.06.2012 г. и 27.07.2012 г. Вярно е, че когато правото на данъчен кредит възникне във връзка с намерението на лицето да осъществява облагаеми доставки, то се запазва, дори ако планираните дейности са преустановени и облагаеми доставки не са извършени; правото на данъчен кредит остава незасегнато, дори ако впоследствие възникнат обстоятелства, извън контрола на лицето, поради които то никога не е използвало получените стоки и услуги за осъществяване на облагаеми доставки. Причината да бъдат преустановени планираните дейности обаче трябва да е обективна, извън контрола на лицето. В настоящото производство не са събрани доказателства, от които да се установява, че причината за неизпълнение на договора е извън контрола на страните по него. Напротив, видно е от обясненията на доставчика, че зърното от съответната реколта е било съхранявано в други складове. Независимо от това, договорът не е бил изменен и очевидно е приет и от страните за неизпълнен, след като са подписали споразумение за погасяване на задълженията по договора, във връзка с което са издадени и кредитни известия. Съгласно решение от 18 октомври 2012 г. по дело ТЕЦ Х., С-234/11 и Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 по дело "Фирин" ООД на Съда на Европейския съюз, липсата на услуги, по отношение на които е упражнено право на приспадане, настъпила след изготвяне на справка - декларацията по ДДС, във всички случаи представлява промяна на факторите по смисъла на чл. 185 от Директива 2006/112, изискваща корекция на първоначално възникналото право на приспадане. В тежест на органите по приходите е да установят факта на липсата; данъчния период, в който е настъпила; обстоятелството, че за липсващите услуги е упражнено право на данъчен кредит и размера на същия. Следователно, ревизираното лице дължи корекция на ползваното право на данъчен кредит, на основание чл. 78, ал. 1 ЗДДС. Н. пречка настоящата инстанция - втора касация, която следва да реши спора по същество, да даде нова квалификация на задължението като такова по чл. 78, ал. 1 ЗДДС. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата срещу РА - отхвърлена. На касатора се дължат разноски за всички съдебни инстанции в размер на 3537 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,