Решение № 25 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г.

Решение № 25 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Б. от г. Б. срещу въззивното решение от 9.12.09 г. по г. д. № 1920/09 г. на СГС-IV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08 г. по г. д. № 17641/08 г. на СРС, 59 с-в. С последното е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу ЗПК [фирма]-г. София иск с правно основание чл. 409 ТЗ (отм.) във вр. с чл. 405 ТЗ (отм.) за заплащане на сумата 4185.42 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалата М. Н. Н., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК основания приема следното: Обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е за обема на отговорността на застрахователя по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". От данните по делото безспорно се установява, че ищецът-касатор в настоящето производство е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със ЗПК[фирма]-г. София. С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 52/2006 г. на РС-г. Враца Г. И. Б. е осъден да заплати на пострадалата М. Н. Н. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 564.02 лв. -обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.09.05 г. до окончателното й изплащане. Ищецът е изплатил към 21.03.08 г. исковата сума на пострадалата въз основа на издаден срещу него изп. лист-вж. представените по делото вносни бележки, издадени от "П. Б. " от 6.03.08 г. за 2000 лв. и от 21.03.08 г. за 2185.85 лв. или общо 4185.42 лв. Междувременно на 15.10.07 г. въз основа на двустранно споразумение от 3.09.07 г., сключено между пострадалата М. Н. Н. и ЗПК[фирма]-г. София последният е изплатил 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелство дало основание на въззивният съд да уважи иска за сумата 1500 лв., представляваща разликата между присъденото по н. о. х. д. № 52/2006 г. на РС-г. Враца обезщетение за неимуществени вреди и изплатеното от застрахователя. Основополагащия въпрос за правилния изход на делото в конкретния случай е за обема на отговорността на застрахователя ЗПК[фирма]-г. София. Съгласно чл. 229 КЗ, приложим в конкретния случай застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи застрахователното обезщетение ако е удовлетворил увреденото лице. В конкретния случай са налице законоустановените предпоставки, предвидени в цит. разпоредба, а именно: -гражданската отговорност на ищеца Г. И. Б. от г. Б., имащ качеството на делинквент е била покрита от сключения между страните по делото договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в представената по делото застрахователна полица № 0519002/01122305-0235084/15.01.05 г., обстоятелство което го прави застрахован по смисъла на чл. 229 КЗ -ищецът Г. И. Б. от г. Б. е заплатил на пострадалата М. Н. Н. към 21.03.08 г. исковата сума възлизаща общо на 4185.42 лв., предмет на изп. лист от 21.08.07 г., издаден по н. о. х. д. № 52/06 г. на РС-г. Враца. Въз основа на споразумение от 3.09.07 г., сключено между пострадалата М. Н. Н. и застрахователят ЗПК[фирма]-г. София последният е изплатил на 15.10.07 г. 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът по делото не е страна по това споразумение, поради което предвид неговата релативна природа то има обвързващо действие единствено между страните по него-арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Следователно ищецът Г. И. Б. не е могъл и не е бил длъжен да узнае неговото съдържание, обстоятелство което прави плащането към пострадалата добросъвестно и в точно изпълнение на задължението по изп. лист от 21.08.07 г., издаден по н. о. х. д. № 52/06 г. на РС-г. Враца. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВС, обективирана в решение № 53/2.11.1981 г. по н. д. № 41/81 г. на ОСНК влязлата в сила присъда относно размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди на пострадалите лица формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Изключение от това прави само съпричиняването, ако то не съставлява елемент от конкретния престъпен състав. Следователно с оглед правилото, установено в чл. 229КЗ предявеният от ищеца иск се явява изцяло основателен, обстоятелство което обуславя отменяване на въззивното решение от 9.12.09 г. по г. д. № 1920/09 г. на СГС-IV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08 г. по г. д. № 17641/08 г. на СРС, 59 с-в и вместо него следва да бъде постановено друго, с което иска следва да бъде уважен за сумата 2685.42 лв., представляваща разликата между цената на иска и присъдената от въззивния съд сума, възлизаща на 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заплатено от ищеца на пострадалата М. Н. Н. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по делото следва да бъдат присъдени 769 лв. съдебни разноски за всички съдебни инстанции. Водим от горното ВКС-ТК