Решение № 15310 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2010 г.

ВАСVI отделение14.12.2010 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 29.03.2010 г. по адм. дело № 4 по описа за 2010 г. на Разградския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15310 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Затие Ахмед Мехмед от с. Китанчево, обл. Разград, против решение № 17 от 29.03.2010 г. по адм. дело № 4 по описа за 2010 г. на Разградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 65 от 09.12.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Разград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Разградския административен съд е решение № 65 от 09.12.2009 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № МП-12420/05. 08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Затие Ахмед Мехмед от с. Китанчево, обл. Разград, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, както и на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да отхвърли оспорването, Разградският административен съд законосъобразно е приел, че придобитият от жалбоподателката осигурителен стаж с продължителност 18 години, 7 месеца и 27 дни през периода 01.01.1975 г. - 13.04.1994 г. в ТКЗС (АПК), с. Китанчево, община Исперих, не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 52б или т. 66и от ПКТП (отм.). Положеният труд на длъжността "ел. бобиньор", която е вписана в трудовата книжка на работничката, не може да бъде приравнен на труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство механизатори и бригадните механици по т. 52б от ПКТП (отм.), както и на труда на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.). Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Твърденията за нарушение, както на процесуалния, така и на материалния закон, не се свързват с конкретни правни норми и също се преценяват като неоснователни. Материалноправната разпоредба на т. 52б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. При изпълнението на длъжността "ел. бобиньор" ("ел. бубиньор"), отразена в трудовата книжка, жалбоподателката не е участвала непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Материалноправната разпоредба на т. 66и от ПКТП (отм.) във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) причислява към втора категория труда на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. По делото липсват сведения, че длъжността "ел. бобиньор" е сред длъжностите на техническия персонал, обслужващ селскостопанското производство, поради което не може да бъде приравнена на "механизатор" по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.). Съгласно административнопроцесуалната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се доказва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд в съответствие с изискването на ал. 3 на чл. 40. Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, в запазените месечни разплащателни ведомости и във фишовете за изплатени възнаграждения фигурира името на Затие Ахмед Мурад, за което се предполага, че е идентично на името на жалбоподателката Мехмед. Отразено е, че лицето е работило в полевъдна бригада без посочена длъжност и ежемесечно са определяни отработените дни в бригадата. Няма данни, че за времето след 01.03.1991 г. са внасяни осигурителни вноски в размерите за втора категория труд съгласно ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г.). Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, Разградският административен съд е постановил правилно решение. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи положен от жалбоподателката трудов стаж с продължителност 15 години от втора категория в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ПКТП (отм.). Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,