Решение № 14229 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2013 г.

Решение № 14229 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.). Образувано е по постъпила жалба от "СЪНРАЙ" ООД, със седалище и адрес на управление общ. Балчик, с. Сенокос, ул. "Девети септември" № 59, представлявано от управителя Евгени Димитров, срещу решение № Ж-135 от 19.06.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията) по жалба вх. № Е-11С-00-25/15.03.2013 г. С жалбата на "Сънрай" ООД се оспорват изводите на Комисията и се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбоподателят заявява, че решението е издадено при неизяснена фактическа и правна обстановка, като последното се явява и необосновано. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното незаконосъобразно решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва жалбата чрез упълномощения юрк. Райков, а чрез юрк. Методиева пледира за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки. Заинтересованата страна "Енерго - Про Мрежи" АД, гр. Варна, не заявява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: ДКЕВР е сезирана с жалба вх. № Е-11С-00-25/15.03.2013 г, от "Сънрай" ООД, съдържаща оплакване, че е налице неправомерен отказ от страна на "Енерго - Про Мрежи" АД да бъде присъединена фотоволтаичната централа, която дружеството притежава към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД. По - конкретно се иска ДКЕВР да реализира предоставените й от закона правомощия, като установи че, действията на електроразпределителното дружество необосновано възпрепятстват процедурата по присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на "Енерго Про Мрежи" АД и да наложи съответните санкции и принудителни административни мерки за неизпълнение на задължения за присъединяване по предварителен договор. От приложената по делото административна преписка е видно, че с писмо изх. Е-11С-00-25/05.04.2013 г., ДКЕВР е поискала от "Енерго - Про Мрежи" АД да извърши проверка и да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата, подадена от "Сънрай" ООД на 12.03.2013 г. В отговор Мария Димитрова, директор на Дирекция "Обслужване на клиенти" на "Енерго - Про Варна" ЕООД и Мартин Мирчев, чл. на управителния съвет на "Енерго - Про Мрежи" АД, изпращат писмо с вх. № Е-11С-00-25/23.04.2013 г. на ДКЕВР, в което заявяват, че между "Сънрай" ООД и "Енерго - Про Мрежи" АД /като правоприемник на "Е. ОН България мрежи" АД е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА - 886/20.06.2008 - 3069-Ф-20.08.2008 г., като жалбоподателят е имал възможност да подаде искане за сключване на договор за присъединяване при условията и по реда на чл. 57 от Наредба № 6. Посочва се че подобно искане, окомплектовано с изискуемите документи, не е постъпвало в дружеството и следователно не е налице отказ от страна на "Енерго - Про Мрежи" АД да присъедини фотоволтаичната централа собственост на жалбоподателя към електроразпределителната мрежа. При така изяснената фактическа и правна обстановка, с решение № Ж-135 от 19.06.2013 г., постановено по жалба с вх. № Е-11С-00-25/15.03.2013 г., на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.) и чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР прекратява преписката с подробно изложени в решението мотиви. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, както и на чл. 58 от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, съгласно който когато не е започнала процедура по сключването на договор за присъединяване в срок две години от сключването на предварителния договор за условията за присъединяване по вина на лицата по чл. 57, следва да се подаде ново искане за проучване за присъединяване на централата. При тези данни Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен срок и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на "Сънрай" ООД е неоснователна по следните съображения: На първо място съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - ДКЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.), която е приложима към датата на постановяване на решението. Решението на ДКЕВР е обективирано в предвидената в закона писмена форма с изложени в него фактически и правни основания. С оглед на това решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на процесния административен акт не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът намира, че не са осъществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото нормата на чл. 145 от приложимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, изисква изготвяне на доклад и проект за решение, което в случая е изпълнено. По силата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба също изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай ДКЕВР е изискала становище от "Енерго - Про Мрежи" АД, изследвала е правнорелевантните факти и е събрала всички относими доказателства. В този смисъл съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правната теория и практика приема, че съществено нарушение на процесуалните правила е само това, което е повлияло или могло да повлияе на съдържанието на оспорения административен акт, когато - ако не е допуснато това нарушение би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Както вече бе споменато ДКЕВР е събрала всички относими доказателства и е изследвала правнорелевантните факти, поради което настоящият състав приема, че липсва отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата съдебна инстанция приема, че процесното решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (понастоящем отменена в ДВ, бр. 31/4.04.2014 г., но действала към процесния период). Присъединяването на електрически централи на производители на електрическа енергия към електрическата мрежа е регламентирано в част трета от Наредба № 6. Не е спорно между страните, че между "Сънрай" ООД и "Енерго - Про Мрежи" АД /като правоприемник на "Е. ОН България мрежи" АД/ е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА - 886/20.06.2008 - 3069-Ф-20.08.2008 г. Съгласно чл. 58 от Наредба № 6 ново искане за проучване за присъединяване на централата се подава, когато не е започнала процедура по сключването на договор за присъединяване в срок две години от сключването на предварителния договор за условията за присъединяване по вина на лицата по чл. 57. Видно от представената административна преписка искане за сключване на окончателен договор от страна на "Сънрай" ООД не е постъпвало, поради което следва да бъде възприето становището, че вината за несключването на договора е на "Сънрай" ООД. Предвид горното, доводите в жалбата се преценяват като неоснователни с оглед ангажираните от административния орган доказателствата по делото, а от друга страна жалбоподателят въпреки дадената му от съда възможност, не е ангажирал надлежни доказателства, които да ги оборват, поради което възраженията по законосъобразността на административния акт се явяват и необосновани. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с подадената жалба. Решението е издадено от държавен регулаторен орган, в рамките на предоставената му от специалния закон компетентност. Решението е издадено в предписаната писмена форма, при спазване на изискванията на материалния закон и съобразено с целта на закона. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна. Затова оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващата страна следва да заплати на ответника по жалбата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство. По отношение размера на юрисконсултското възнаграждение нормата на чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, тъй като урежда размера на възнаграждението за административни дела без определен материален интерес само по отношение на конкретен вид дела - по ЗУТ и ЗКИР, по КСО, по ЗМВР, по Закона за българския държавен стандарт и по ЗОП. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г., за неуредените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. На това основание на администрацията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. в приложимата по време редакция от ДВ бр. 28/2014 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,