Решение № 4156 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2163/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). „Бул Рентал БГ“ ЕООД, ЕИК 205343138, седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от управителя А. З., чрез адв. Маринов, обжалва Решение № 10418/21.11.2025 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. д. № 157/2025 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001624002142-091-001/25.10.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 4/09.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 47 500,01 лв. с лихви за забава 6 159,25 лв. и е намалена декларираната загуба за 2023 г. със сумата от 44 208,33 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и безкритично възприемане на изводите на приходната администрация. Иска се отмяна на решението на АС Пловдив, отмяна на РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП – Пловдив, чрез юрк. Попова, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 4335,45 евро. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения. Пред АС Пловдив е оспорен РА № Р-16001624002142-091-001/25.10.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 4/09.01.2025 г. на ответника по касация, с който в тежест на „Бул Рентал БГ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 47 500,01 лв. с лихви за забава в размер на 6 159,25 лв. и е намалена декларираната загуба за 2023 г. със сумата от 44 208,33 лв. Според фактическите установявания на приходната администрация (раздел I от РД, представляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна част от РА) занятието на касатора е международен сухопътен транспорт и вътрешен транспорт за превоз с хладилни ремаркета, извършвана в офис в [населено място], [адрес]. Не са предоставени изискани при ревизията данни за имущественото състояние на търговеца, но според достъпни на НАП информационни системи на „Бул Рентал БГ“ ЕООД са регистрирани 7 влекача, 4 полуремаркета, 1 товарен и 1 лек автомобил. От ревизирания е ползвано право на данъчен кредит в размер на 18 400,01 лв. по фактури, издадени от „Некст Къмпъни“ EООД с предмет на доставките стоки (автомобилни гуми) и услуги (чистене, грундиране и боядисване на ремарке). С позоваване на писмените обяснения на представляващия дружеството, сочещи за предмет на доставките СМР и липсата на данни то да разполага с ДМА и персонал (при необходимост от такъв ползва услугите на „Тренд строй ремонт“ ЕООД, от което са регистрирани трудови договори с работници на длъжности в сферата на строителството), ревизиращите приели недоказаност да е настъпило данъчно събитие по фактурите. Във връзка с ползвания данъчен кредит от 29 100 лв. по 24 фактури, издадени от „Алексус 8“ ЕООД с предмет СМР, ремонт ППС, авточасти по опис, от ревизирания са представени приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри за 2023 г. на сметките за отчитане на разходите за външни услуги и разчетите с доставчици, главна книга и оборотна ведомост. На 04.09.2023 г. между „Бул Рентал БГ“ ЕООД (възложител) и „Алексус 8“ ЕООД (изпълнител) е сключен договор за строително-монтажни и строително-ремонтни дейности по обект на възложителя, намиращ се в [населено място], обл. Пловдив, а на 20.02.2024 г. между същите страни – и договор за техническо обслужване, диагностика и ремонт на леки и товарни автомобили. Предвидено е, че обемът на ремонтите ще се конкретизира за всеки отделен случай, като изпълнителят ще осигурява и необходимите резервни части. Договорът е със срок 2 месеца. Приходните органи се позовали на липсата на данни за кадрова и ресурсна обезпеченост при доставчика за осъществяване на възложените дейности. По отношение на доставките за СМР е прието, че не е предоставена информация за обект - земя, сграда, конструкция, към който услугите да бъдат отнесени. С РА е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2023 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗКПО в размер на 44 208,33 лв. с непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите, издадени от „Некст Къмпъни“ ЕООД и „Алексус 8“ ЕООД. Административен съд Пловдив е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е ценил заключението на ССчЕ, сочещо липса на проследимост между придобитите въз основа на фактурите авточасти с тези, вложени в ремонтите на ППС. Съобразено е несъответствието в предмета на доставката по фактура № 2000000199/10.01.2024 г., издадена от „Алексус 8" ЕООД с предмет СМР и протокол от 10.01.2024 г., отразяващ предаване на гуми на същата стойност, и по фактура № 2000000208 от 16.01.2024 г. с предмет резервни части, а вписване в приемо-предавателен протокол от 16.01.2024 г. на СМР. Относно доставките за услуги (чистене, грундиране и боядисване на ремарке, СМР) решаващият състав е възприел тезата на ревизиращите за липса на кадрова обезпеченост при преките доставчици, както и на отсъствието на данни за конкретен обект, където са извършени услугите, за вложените в тях труд и материали. Съдът е възприел като законосъобразно увеличението на счетоводния финансов резултат на касатора за 2023 г. на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумата от 44208,33 лв. и намаляването на декларираната загуба за 2023 г. от 95955,53 лв. на 51747,20 лв., обуславящо допълнителни задължения по ЗКПО. Решението е неправилно. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, е необходимо доставчикът и получателят да имат качеството данъчнозадължено лице, получателят да разполага с данъчния документ чл. 71, т. 1 ЗДДС, да е получил стоките/услугите по доставката и полученото да е вложено в икономическата му дейност. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК в тежест на претендиращия данъчното предимство е да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката (чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС) и получаването на услугата (чл. 9 от ЗДДС) като елементи от разгледания фактически състав. Както е прието т. 33 решението на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице“. Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчнозадълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. Проверката от страна на съда за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната съдебна практика). В разглеждания случай няма спор, че доставчиците и получателят са данъчнозадължени лица и че последният притежава данъчни документи по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Фактурите за доставка на стоки, издадени от „Некст Къмпъни" ЕООД, са съпътствани от приемо-предавателни договори, чието съдържание, възпроизведено и в заключението на ССчЕ (таблиците към отговорите на задача № 4), сочи вид на стоките – тежкотоварни летни/всесезонни гуми и относимите към тях величини за широчина, вътрешен диаметър и др., брой, единична цена и обща стойност. Към фактурите с предмет услуги, издадени от същото дружество, са приложени протоколи за приемане, отразяващи почистване с пясъкоструйка, грундиране и боядисване на хладилно ремарке Шмиц с рег. № РВ 83 44 ЕВ през м. май и м. август 2023 г. Предмет на фактурите за доставка на стоки, издадени от „Алексус 8“ ЕООД, са различни видове резервни части на товарни автомобили, които са конкретизирани по вид, марка и параметри в съответстващи на изделието цифрови величини в приемо-предавателните протоколи, налични по делото и цитирани в заключението. „Алексус 8“ ЕООД е доставчик и на услуги – СМР (по 10 фактури, към 2 от които не са приложени протоколи), както и ремонтни работи на автомобили, описани по видове и параметри на съответните възли и системи на превозните средства, в част от които те са индивидуализирани с регистрационни номера. При липсата на спор относно съществуването и съдържанието на протоколите, съпътстващи всяка от фактурите за доставка на стоки и услуги правомерността на отказа да се признае правото на данъчен кредит по тях е потвърдена от първостепенния съд с теза за неустановена кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците е разглеждан от СЕС нееднократно – Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. При горните разрешения и при доказаност на предаване и получаване на конкретни по вида и параметрите си стоки и услуги се опровергава тезата за недоказаност на реалното осъществяване на спорните доставки. Решението е постановено при пропуск на инстанцията по същество да укаже на ревизирания, че не сочи доказателства за отреждането на резултата от тях в последващата си облагаема дейност. В РД са посочени регистрираните на касатора превозни средства, същите са разгледани като част от съдържанието на инвентарната книга (активи към 31.12.2024 г. с отразени дати на придобиване – стр. 23/24 от заключението на ССчЕ). Движението по сч см 501 каса в лв. за ревизираните периоди показва разходи за горива. Договорът за финансов лизинг, сключен между касатора и „ОТП Лизинг“ – клон Пловдив на 06.04.2021 г. е вписан адрес на местодомуване на лизинговата вещ влекач Волво в [населено място], [адрес]. Изложените данни са игнорирани от АС – Пловдив, но показват обезпеченост на касатора с превозни средства, за чиято експлоатация са присъщи както подмяната на гумите, така и ремонтите. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че товарните автомобили са били в движение през ревизираните периоди, за това, къде са се намирали във времето извън превоз, за разполагаемост с офис или помещение за шофьори, към които да се отнесат протоколите за изпълнение на СМР. Този пропуск на настоящия касатор е следвало да бъде отстранен от инстанцията по същество по реда на чл. 171, ал. 5, предл. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Изложеното е основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, който да укаже на страната да посочи доказателства за отреждане на резултатите от доставките на стоки и услуги в последващата си облагаема дейност. По претенциите за разноски, направени в тази инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение