Решение № 11306 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2015 г.

Решение № 11306 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булброкърс" ЕАД, гр. София против решение № 8686/14.07.2015 г. по адм. дело № 3761/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 5 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - заместник председател на Комисията за финансов надзор чрез юрисконсулт Георгиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е основано на събраните доказателства, които са интерпретирани вярно, и след точно приложение на законовите разпоредби като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 8686/14.07.2015 г. по адм. дело № 3761/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Булброкърс" ЕАД, гр. София срещу решение № 131-ИП/26.02.2015 г. на зам. председател на Комисията за финансов надзор във връзка с наложената принудителна административна мярка. За да постанови съдебното решение, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) вр. с чл. 119, ал. 4 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 131-ИП/26.02.2015 г. зам. председателят на Комисията за финансов надзор е задължил инвестиционния посредник "Булброкърс" ЕАД, гр. София в тридневен срок от получаването му да представи в Комисията справка за аналитичните партиди на клиентите от списък в Приложение 1, в xls формат, като всеки реквизит е в отделно поле. Указал е, че информацията следва да бъде структурирана съобразно Приложение 2; да бъде за периода от датата на представяне на справката и да включва записите за сметка "Ценни книжа" и за сметка "Пари". Решението на надзорния орган е издадено след като търговското дружество е предоставило няколкократно частична информация, в която не са били включени записите по сметка "Ценни книжа" и данните не са били оформени в xls формат. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН при осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за здравното осигуряване, Регламент 1060/2009, Регламент 648/2012, Регламент (ЕС) № 236/2012, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им, както и да проверяват тяхната документация и отчетност. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че за да бъде изискан конкретен документ, обяснение, данни, сведение и др. не е необходимо образуването на нарочна проверка. Разпоредената мярка за предоставяне на информация е именно поради невъзможността да се осъществи контрол. Непредставянето на необходимата документация в срок, както и избирателното и предоставяне е поведение, което възпрепятства осъществяването на дейността на надзорния орган за защита интересите на инвеститорите и правилно е квалифицирано като основание за налагане на принудителна административна мярка. Неоснователни са доводите на касатора, че начина по който е формулирано искането за предоставяне на информация е неясно и това е предизвикало неточностите в неговите действия. Дадените указания за попълване на Приложение 2 с изрично упоменатите в него сегменти не оставя никакво съмнение, че е следвало да бъде предоставена и частта от партидата на посочените клиенти, отнасяща се за сметка "Ценни книжа". Предоставената в непълнота информация е затруднила работата на надзорния орган и на основание чл. 118, ал. 1 от Закона за пазарите и финансовите инструменти е основание за прилагане на съответна принудителна административна мярка. Във връзка с изложеното е неоснователно оплакването, че с налагането на последната е нарушена забраната по чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав