Решение № 7458 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2021 г.

Решение № 7458 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. А. от гр. Стара Загора против решение № 21 от 26.01.2021 г. по адм. д. № 463 по описа за 2020 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против предписание за поставяне под карантина изх. № 24-1691, издадено на 14.07.2020 г. от директора на Регионална здравна инспекция гр. Стара Загора. Изложените подробни съображения, свеждащи се до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 61, ал. 2 от Закона за здравето и Приложение № 4 към т. 14 от Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Регионална здравна инспекция, гр. Стара Загора, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Я. А. срещу предписание изх. № 24-1691 от 14.07.2020 г., издадено от Директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Стара Загора на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, за поставяне под карантина на жалбоподателя А. за 14-дневен срок с начална дата 14.07.2020 г. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 61, ал. 1, 2 и 6 от Закона за здравето. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че жалбоподателят е имал качество на "близък контактен" на заразено лице по смисъла на приложение № 4 към т. 14 от Заповед № РД-01-371/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила към датата на издаване на предписанието. Съпругата на оспорващия е била карантинирана със статус "изолиране в домашни условия", а съгласно Заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила към датата на връчване на предписанието – 16.07.2020 г., всички близки на потвърден случай на COVID-19 се поставят под карантина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Гласните доказателства, на които се позовава касаторът, не променят установения правнорелевантен факт от диспозицията на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ и са без значение за изхода на спора. Директорът на РЗИ не е имал задължения да изследва естеството и честотата на директните контакти между съпрузите, които са с еднакъв постоянен адрес без данни да са във фактическа раздяла. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено (арг. чл. 15 от Семейния кодекс), а в случая те са се подложили на PCR тестове по повод на предстоящо пътуване на семейството в Гърция. При това фактическо положение в тежест на жалбоподателя, а не на административния орган, е да установи твърдения от него благоприятен отрицателен факт, че не е бил "в близък контакт" със съпругата си по смисъла на приложение № 4 към т. 14 от заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г. и поради това не е "контактно лице" по смисъла на закона. На основание чл. 61, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) контактните лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1, в случая COVID-19, подлежат на задължителна карантина. С ал. 7 на чл. 61 е предвидено, че министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Със Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила към датата на издаване на оспореното предписание, е определен кръгът от лица - потвърдени случаи на COVID-19, които подлежат на домашна изолация и лечение, както и на подлежащите на задължителна изолация и хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ. Съгласно т. 14 от заповедта всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение № 4, се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава. Към датата на връчване на предписанието – 16.07.2020 г. не са настъпили нови факти от значение за материалната законосъобразност на акта. Новата Заповед № РД-01-404 от 15.07.2020 г. за определяне на кръга от лица - потвърдени случаи на COVID-19, които подлежат на домашна изолация и лечение, както и на подлежащите на задължителна изолация и хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ (отм.); , т. 14, също предвижда всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение № 4, да се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило. От фактическа страна не се спори, че съпругата на жалбоподателя е била с положителен резултат от PCR изследване, извършено на 14.07.2020 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването, случаите на заразни болести се класифицират в следните категории: 1. възможен случай на заразна болест; 2. вероятен случай на заразна болест; 3. потвърден случай на заразна болест. В приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 са посочените критериите за класифициране на случаите на заразни болести по категории. За "потвърден случай" се счита този случай, който е класифициран като потвърден за целите на съобщаването. Потвърдените случаи са лабораторно потвърдени, като при тях клиничните критерии, описани в дефиницията на случаите, могат да бъдат или да не бъдат налице. Клиничните критерии за някои заболявания не отчитат факта, че много остри случаи са асимптоматични (напр. хепатит А, B и C, кампилобактериоза, салмонелоза), въпреки че от друга страна тези случаи могат да бъдат важни от гледна точка на общественото здравеопазване на национално ниво. Като контактно лице на съпругата си, която е болна от заразна болест, касаторът е подлежал на задължителна карантина. Обстоятелството, че той е поискал да бъдат карантирани на различни адреси, не е относимо към фактическия състав на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ. Предписанието е издадено при наличие на юридическия факт по чл. 61, ал. 2 от ЗЗ, пораждащ правомощието на административния орган по ал. 6 да разпореди задължителна карантина. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, по аргумент от чл. 61, ал. 2 от ЗЗ в тези случаи директорите на съответните РЗИ действат в условията на обвързана компетентност – длъжни са да издадат предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица, болни от COVID-19. Издаването на предписания по реда на чл. 61, ал. 6 във вр. с ал. 2 от ЗЗ не нарушава принципите на АПК за законност и съразмерност, както се твърди в касационната жалба. Задължението на държавата да закриля здравето на гражданите, когато съществува опасност за разпространение на заразни болести сред населението, е установено в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. Предпазването на живота и здравето на гражданите е предвидено като основание за ограничаване на определени права на индивида за закрила на правата в обществото като цяло. В своите разпоредби Конституцията на Република България изрично посочва народното здраве сред интересите, чието опазване или закрила може да изисква ограничаване при упражняване на определени лични права (в случая чл. 35, ал. 1 относно правото на придвижване по територията на страната и напускане на нейните предели). Предвид изложените съображения при издаване на оспореното предписание не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер от 500. 00 лв. съгласно представен договор за правна защита и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,