Решение № 3242 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10201/2024 г.
ВАССедмо отделение27.03.2025 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1846 от 21.03.2024 г., постановено по адм. д. 4039/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), подадена чрез пълномощник, против решение 1846/21.03.2024 г., постановено по адм.д. 4039/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отменил негов отказ, обективиран в писмо с рег. 40-14-00-554-(3)/28.03.2023 г., за издаване на удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо опасни товари. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено при липса на правен интерес от страна на жалбоподателя поради издаване на исканото удостоверение. Сочи, че с постановения диспозитив за изпращане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е нарушена оперативната самостоятелност на органа. Според касатора изводите на съда, че не са били необходими други проверки, след като към процесното заявление е приложен протокол за годност на пътното превозно средство за превоз на опасни товари и изводът, че не е била необходима проверка на немско удостоверение за одобрение на МПС за превоз на опасни товари са неправилни. Касационният жалбоподател сочи, че съдът не е взел предвид специфичните изисквания на приложение В, част 9 на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) относно минимално изискуемата документация за издаване на исканото удостоверение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Ответникът "Газтрейд" АД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, алтернативно поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 15.09.2022 г. "Газтрейд" АД е подало до ИААА заявление за издаване на удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари за превозно средство с рег. СВ2618ТР. Към заявлението са приложени протокол за годност на ППС за превоз на опасни товари по шосе, оригинал на немско удостоверение за одобрение на ППС и свидетелство за регистрация на ППС. ИААА с писмо от 24.10.2022 г. е дал общи указания на "Газтрейд" АД да представи изискуемите съгласно Приложение В, част 9 ADR (Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе), на основание чл. 38, ал. 3 от Наредба 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредбата). С писмо от 12.12.2022 г. органът е уведомил дружеството, че е направил служебно запитване относно автентичността на представеното на немски език удостоверение от Тюф Норд Мобилитет до Министерството на цифровите технологии и транспорта на Германия, по което към момента няма отговор, и е изискал от дружеството да представи удостоверението от Тюф Норд Мобилитет със заверен превод на български език; документ от Германия за автентичността на това удостоверение или, алтернативно, декларация за съответствие на превозното средство за превоз на опасни товари, издадена от производителите или от техни упълномощени представители за България. "Газтрейд" АД не е изпълнило указанията с представена на 19.12.2022 г. молба. ИААА с писмо от 30.01.2023 г. е дала повторна възможност на дружеството да представи исканите документи. Заявителят с писмо от 03.02.2023 г. е представил в оригинал и заверен превод на български език удостоверението от Тюф Норд Мобилитет за превозното средство и е изложило отново съображения за липса на задължения да представи документ/декларация за автентичност. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо с рег. 40-14-00-554-(3)/28.03.2023 г. изпълнителният директор на ИААА е отказал да издаде удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо опасни товари поради неизпълнение на дадените указания и непредставяне на всички изискани от органа документи. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че процесният отказ е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Според съда към заявлението са представени всички изискуеми документи, като допълнително изисканите от административния орган такива не са предвидени в закона. Органът нито е посочил, нито е установиел релевантно обстоятелство, за което да е била необходима допълнителна проверка. С тези мотиви е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че решението е постановено при липса на правен интерес от страна на жалбоподателя за обжалване, поради издаване от страна на ИААА на исканото удостоверение. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Право на оспорване притежава лице, чиито субективни права или законни интереси са засегнати от атакувания административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Адресатът на административния акт в случая е дружеството, чиято правна сфера е директно засегната от постановения отказ. Действително, исканото удостоверение впоследствие е издадено, но по подадено ново заявление от същото дружество с 40-14-00-548 от 30.08.2023 г., с приложени нови документи към него и по развило се друго административно производство. Следователно дружеството има правен интерес от обжалване на издадения от органа отказ, както правилно е приел административния съд, доколкото неудовлетворяването на заявената от него административна услуга на по-ранен етап пряко и непосредствено засяга негови права и законни интереси. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредба 40/14.01.2004 г. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец съгласно приложение 7 със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR. Според Приложение В, част 9 на ADR протоколът за годност на ППС е част от документацията, която се изисква за издаване на удостоверението. Съгласно Приложение В, част 9.1.2.2 - параграф 3 на ADR, типовото одобрение, издадено от договаряща страна по спогодбата, се признава от останалите договарящи страни като гарантиращо съответствието на превозното средство, когато отделното превозно средство се представя за преглед за одобряване по ADR. В случая типовият документ е представеното от дружеството Удостоверение 10265280259001, касаещо седлови влекач 3 с номер на рама WDB96340310132136. Относно превозното средство с тези характеристики е приложено Свидетелство за регистрация, Част Първа, от 13.09.2022 г. и Протокол за годност на ППС за превоз на опасни товари 29869879 от 14.09.2022 г. Дружеството е изпълнило указанието на органа да представи заверен превод на представеното на немски език Удостоверение, каквото е изискването на чл. 38, ал. 3 от Наредба 40/2004 г. Органът е мотгивирал вмененото на дружеството задължение за представяне на документ от ФРГ за автентичността на това удостоверение или, алтернативно, декларация за съответствие на превозното средство за превоз на опасни товари, издадена от производителите или от техни упълномощени представители за България с изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно което при технически преглед на МПС по ADR се представя и удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, когато не е издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а от друг компетентен орган по ADR. Посочената наредба обаче урежда условията и реда за извършване на прегледи и проверки за установяване на годността на превозните средства, с които се извършват превози и на опасни товари съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, т.е. регламентира установена процедура за ежегодна проверка на годността на ППС, вкл. и на опасни товари. При положение, че на етап издаване на исканото удостоверение органът нито е посочил основание, нито е мотивирал съмнение в автентичността на представеното удостоверение от Тюф Норд Мобилитет за необходимостта от представяне на документ, удостоверяващ това обстоятелство, постановеният от ИААА отказ е незаконосъобразен. Безспорно е установено по делото, че дружеството е изпълнило задължителните указания на ИААА, като е представило заверен превод на български език на приложеното към заявлението Удостоверение от Тюф Норд Мобилитет. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд, че не е била необходима проверка на представеното немско удостоверение за одобрение на МПС за превоз на опасни товари, са правилни. Като е отменил отказа на изпълнителния директор на ИААА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд