Решение № 3518 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2016 г.

Решение № 3518 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 67 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3088/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 253з-171/28.09.2015 г. на началника на РУ - Д. при ОДМВР - В. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и е надлежно мотивирана съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Доказано е виновно извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР в хипотезата на неизпълнение на заповедите и разпорежданията на прекия ръководител, като е прието, че е налице небрежност в служебната дейност по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е спазил изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като е приел писмените обяснения на служителя и ги е съобразил при издаването на заповедта. Фактическата обстановка е изяснена подробно и правилно от първоинстанционния съд. На конкретната дата жалбоподателят като полицай в група "Охранителна полиция" изцяло по собствено усмотрение заедно с колегата си, е изградил установъчен пункт на черен път от село Н. към град С.. Целта е била установяване на лица и превозни средства, които пренасят незаконно дърва, каквато информация била подадена по телефона от физическо лице, приятел на колегата на Д.. За изменението в маршрута на нощния наряд обаче не е докладвано в ОДЧ, каквото задължение служителите са имали. Доказано е, че по време на това дежурство не са извършени проверки на лица и моторни превозни средства, и не са констатирани нарушения. С непредприемането на действия по проверка на други уязвими места и маршрути съгласно разпоредените задачи на наряда, правилно е прието, че е налице небрежност в служебната дейност, довела до неуплътняване на работното време. При определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като наказанието е наложено в минимален размер. Поради това изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на събраните по делото доказателства. Предвид липсата на касационни основания решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,