Решение № 10984 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2020 г.

Решение № 10984 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба (с характер на касационна), подадена от Кмета на Община Бобов дол срещу Решение № 327 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 220/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РДІ29-50/15.03.2019 г., издадена от Областния управител на област Кюстендил, с която е отменена Заповед № 3-151/09.03.2018 г. на Кмета на община Бобов дол. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците – Областния управител на област Кюстендил, "ФУНДАМЕНТАЛ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол и "ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ" ЕООД, в открито съдебно заседание, чрез пълномощниците си, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба по изложени в писмените им бележки съображения. Ответниците – Агенция "Пътна инфраструктура" и Областно пътно управление, редовно призовани за о. с. з., не се явяват и не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но не по изложените в нея съображения. Счита за основателни оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът неправилно е установил правно-релевантните факти - оспорената в производството пред административния орган заповед № 3-151/09.03.2018 г. на Кмета на Община Бобов дол е била публикувана на интернет-страницата на Община Бобов дол на 12.03.2018 г. и до момента на проверката 27.09.2019 г. не е свалена от тази страница. За основателни намира оплакванията за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд въобще не е изследвал дали първоначалните жалби на дружествата "Въгледобив Бобов дол" ЕООД и "Фундаментал" ЕООД, инициирали производството пред административния орган – Областен управител на Област Кюстендил, са били допустими. Такава преценка и контрол не са правени и от самия административен орган, който е изложил обширни мотиви в заповед № РД-29-50/15.03.2019 г., с която е отменил заповедта на кмета на общината, в които, обаче, не фигурира абсолютно задължителната преценка за допустимост на жалбите – дали са подадени от страна с правен интерес и дали са подадени в срока по чл. 84 АПК. Видно от доказателствата по делото, общият административен акт – заповед № 3-151/09.03.2018 г. на Кмета на Община Бобов дол, е била публикувана на интернет-страницата на Община Бобов дол на 09.03.2018 г. и от тази дата тече срока за обжалване по чл. 84, ал. 1 АПК. Жалбите са подадени едва на 14.02.2019 г. Първоинстанционният съд е следвало да приеме, че обжалването по административен ред е недопустимо и да постанови решение, с което да отмени заповедта на областния управител. На следващо място счита, че дори да се приеме, че обжалването е допустимо и административният акт на областния управител е постановен в рамките на редовно сезиране от страни с правен интерес, то са налице други основания за отмяна на заповед № РД-29-50/15.03.2019 г. на Областен управител на Област Кюстендил – при издаване на заповед № 3-151/09.03.2018 г. на кмета на общината е спазена процедурата по чл. 66-71 от АПК, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Редът и организацията на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Посочените в заповедта МПС представляват тежки ППС и за тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се предвижда издаване на разрешение срещу заплащане на такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. При наличие на извънгабаритен товар, собствениците па ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да осигуряват средства и да възлагат проектирането и изпълнението по съответния ред на частична реконструкция на пътя, усилване на настилката и на пътните съоръжения, направа на обходни и други пътища по маршрута на движение при доказана невъзможност товарът да премине по определен участък. При наличие на специално ползване на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари, се издават разрешения от собственика или от администрацията, управляваща пътя срещу заплащане на такси. Лицата, получили разрешение за специално ползване, са длъжни да отстранят за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или да възстановят разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя по смисъла на чл. 18, ал. 1 и ал. 4 ЗП. Разрешенията за дейности от специалното ползване на общинските пътища се издават от кметовете на съответните общини, съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП. С оглед на изложеното прокурорът счита, че след като е направил съдържателен анализ на приложимите законови и подзаконови норми, съставът на първоинстанционния съд не е отчел всички доказателства по административната преписка/делото, респективно не е взел предвид всички правно-релевантни факти. Съдът е следвало да приеме, че актът на кмета на общината е издаден при условията на чл. 73 АПК – норма, която предвижда облекчен ред за издаването на общи административни актове при неотложност. Несъмнено в случая актът на Кмета на Община Бобов дол е постановен с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, които застрашават живота, здравето и имуществото на гражданите. Именно в тази условия може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му, както е станало и в конкретния случай. Предлага на състава на Върховния административен съд, III отделение, да отмени Решение № 327/19.12.2019 г. по дело № 220/2019 г. на Административен съд – Кюстендил и да се произнесе по същество като отмени заповед № РД-29-50/15.03.2019 г. на Областен управител на Област Кюстендил. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № РД-29-50 от 15.03.2019 г., издадена от Областния управител на Област с административен център Кюстендил, с която е отменена Заповед № 3-151 от 09.03.2018 г., издадена от Кмета на Община Бобов дол, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, с която е наредено: 1. Спиране на движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 (двадесет) тона по четвъртокласна пътна мрежа"; 2. Спиране на движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 /двадесет/ тона по уличната мрежа на населените места на Община Бобов дол" и 3. Забранява се движението на товарни превозни средства, превозващи насипен товар, без същите да бъдат обезопасени. Съдът от първата инстанция е приел жалбата на Кмета на Община Бобов дол за процесуално допустима, подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, в законоустановения срок. В тази връзка е разгледал същата по същество и е постановил своя акт. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено при следните съображения: Съгласно чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ общината е юридическо лице, основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Съгласно чл. 139, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 33, ал. 1 - ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината; избира се от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години; в своята дейност се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението и правомощията му се определят със закон. Съгласно чл. 142 от Конституцията на РБ областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Съгласно чл. 143, ал. 1 – 3 от Конституцията на РБ и чл. 29, ал. 1 – 3 от Закона за администрацията управлението в областта се осъществява от областен управител, назначаван от МС на РБ, подпомаган от областна администрация; областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който защитава националните интереси, законността и обществения ред; осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. Съвместното тълкуване на посочените разпоредби сочи на извода, че както кметът, така и областният управител са органи на изпълнителната власт и в този смисъл са "административни органи" според определението посочено в § 1, т. 1 АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.): "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. ". Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗА областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗА заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК: "Право да оспорват административния акт, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения", както и Прокурорът - чл. 147, ал. 2 АПК, който може да подаде протест срещу акта в случаите на чл. 16 АПК. Легална дефиниция на понятието "организация" законодателят е дал в § 1, т. 2 от ДР на АПК – това е " юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. ". Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. В обобщение на казаното по-горе се налага извода, че кметът на общината, който не е гражданин, не е организация, нито е юридическо лице, а административен орган не разполага с правото на жалба срещу акт, издаден от друг административен орган, какъвто е областният управител на областта, освен ако законът не го е овластил изрично за това. Специалните закони – ЗМСМА и ЗА не предвиждат възможност кметът на общината да оспорва акт, издаден от областния управител. В АПК също липсва норма, която да дава възможност на орган, чиито акт е отменен в производство по административен контрол, да оспори акта на горестоящия административен орган. Затова с право на жалба разполагат само лицата (граждани, юридически лица, организации), които имат правен интерес от издаване или отмяна на процесната заповед на областния управител, както и прокурорът при условията на чл. 16 АПК, стига да докажат, че от акта са засегнати, или застрашени, техни лични права, свободи или законни интереси, или за които той поражда задължения. Съдебните административни производства не са средство за решаване на спорове между административни органи, а с тях се решават спорове между административни органи от една страна и граждани и организации - от друга. Предвид изложеното жалбата на Кмета на Община Бобов дол срещу заповедта на Областния управител на област Кюстендил, като процесуално недопустима, е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Като е постановил решение по същество съдът от първата инстанция е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение