Решение № 6064 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2011 г.

Решение № 6064 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Мохсен Абра, гражданин на Ирак, против решение № 14722 от 2.12.2010 г. на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. д. № 10855/2010 г., с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 350/30.07.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Касаторът намира оспореното решение за "невалидно", недопустимо и "неоснователно", явно е имал предвид необосновано, и незаконосъобразно. Твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Кулинова оспорва жалбата като недопустима, алтернативно - като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, с оглед спазения срок за подаване, и неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима. Неоснователно е възражението, че е просрочена, тъй като адвокат Николаев, получил на 21.12.2010 г. оспореното в настоящото производство решение, не е упълномощен от касатора, нито се е явил в първоинстанционното производство пред тричленния състав като процесуален представител на касатора, както впрочем и пред петчленния състав по адм. д. № 15631/2009 г., и по адм. д. № 10855/2010 г. Поради това полученото от него съобщение за изготвено решение не обосновава извод, че на 21.12.2010 г. е уведомен касаторът. Жалбата е подадена на 24.01.2011 г., лично от касатора, който не е получил съобщение за решението. Затова следва да се приеме, че жалбата е подадена в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение № 350/30.07.2010 г на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането, основано на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Първоначалното административно производство е образувано по молба на Мохамед Мохсен Абра от 26.01.2009 г. за предоставяне на закрила в РБългария. То приключило с решение № 185/29.05.2009 г. на председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното решение е обжалвано пред тричленен състав на ВАС, който с решение № 13222/6.11.2009 г. по адм. д. № 8327/2009 г. на ВАС, трето отделение отхвърлил жалбата. С решение № 4206/30.03.2010 г. по адм. д. № 15631/2009 г. петчленен състав на ВАС отменил това съдебно решение и решението на административния орган, като върнал преписката за ново произнасяне по молбата за предоставяне на закрила по ЗУБ с указания да се изясни от коя част на Ирак идва търсещият убежище бежанец, с оглед установяване евентуално на наличие на изискванията на закона за предоставяне на хуманитарен статут. След връщане на преписката и като съобразил указанията на касационната инстанция, Председателят на ДАБ към МС отново отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Мохсен Абра С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение тричленен състав на ВАС - Трето отделение отхвърлил жалбата на чужденеца против горното решение на председателя на ДАБ. От приложените по делото писмени доказателства съдът приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Съдът обсъдил и приел, че правилно административния орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение . Съобразил приложената в новото административно производство актуална справка за обстановката в страната по произход и новото становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ. Обсъдил сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила и обстановката в южен Ирак, и обосновал извод, че в Ирак насилието рядко е мотивирано само от етнически или религиозни съображения, а заявената заплаха от кръвна вражда преценил като проблем от личен характер, както и че конфликтът с частно лице, за което твърди, че е чл. на "Армията на Махди", ислямистка групировка, не е нито с държавен орган, нито с организация, на която държавата не може ефективно да противодейства . Обосновал и извод, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, като възприел мотивите на административния акт, че ситуацията в Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт, а твърдяната от чужденеца заплаха за живота, определена като кръвна вражда, представлява л убийство на честта". По отношение на нея съобразил справка № 1320/14.04.2010 г. на дирекция " Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, откъдето обосновал извод, че потенциални жертви на убийство на честта са жени, членове на семейството, обвинени в неприемливо от морална гледна точка поведение, а не мъжете, поради което чужденецът не е заплашен от убийство. По тези съображения извел извод, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно и допустимо. То е и правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Самият молител заявява, че не принадлежи към никоя от групите, която да е подложена на преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с причините за преследване по смисъла чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, при новото произнасяне по молбата на иракския гражданин и в изпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС, административният орган събрал като доказателство актуална справка от 14.04.2010 г. за обстановката в страната по произход и ново становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ във връзка с твърденията на оспорващия, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си. Съдът обосновано приел, че иракския гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Обоснован е изводът, че административния орган е съобразил своя акт и със цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, непозволяваща тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт.. Следва да се допълни, че макар и без да е посочено, решението е съобразено с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и решението на Съда на Европейската общност по този въпрос - Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., в което се сочи, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", като насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст понятието "лични" следва да се разбира като посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната личност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. От актуалните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, предвид приложената по делото Справка от 27.01.2011 г. Горното обосновава извод за липса на основание касаторът да бъде определен като застрашено цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. С оглед на тези обстоятелства е обоснован изводът на съда, че административния орган правилно е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. В решението по посоченото дело съдът изрично е посочил, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита установено, когато степента на въоръжен конфликт и с него безогледно насилие е до такова високо ниво, че има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице се излага на реална опасност да претърпи заплахите. Изрично в решението е признато правото на преценка на национално компетентните органи на държава-членка за наличието на възможност реално да се реализират заплахите. Поради това, че нито една от посочените хипотези не е установена по отношение на жалбоподателя, обосновано е прието, че не може да се направи заключение за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оглед горното не е налице несъобразяване със задължителните указания на петчленния състав на ВАС при първоначалното разглеждане на делото, респ. не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с решението на 5-членния състав на ВАС преписката е върната за ново произнасяне на административния орган след събиране на доказателства, а не със задължителни указания да се признае хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията за разноски по процеса, с оглед чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,