Решение № 3959 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 238/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. чрез процесуалния й представител срещу решение 21957 от 01.11.2024 г. постановено по адм. дело 12339/2023 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно без да сочи конкретни касационни основания по чл. 209 АПК, но доводите в жалбата обективират оплакване за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и за необоснованост. Иска от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отмени издадената заповед. Заявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът - главният архитект на Столична община, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. Н. и Т. Й. Г., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. К. срещу заповед РА50-871 от 10.10.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и чл. 14, ал. 3 , т. 1 и ал. 4 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за улична регулация (ПУП-ПУР) както следва: 1. между о.т. 76 и о.т. 10 за промяна на профила на улицата с оформяне на тротоар и заличаване на двойни уличнорегулационни линии; заличаване на о.т. 10 за регламентиране на задънена улица от о.т. 77 о.т. 10а (нова), м. в.з. Малинова долина 2б част Разширение, район Витоша и район Панчарево по зелените и кафявите линии, цифри, букви и зачертавания, съгласно приложения проект; 2. Между о.т. 14 до о.т. 70 за създаване на нова задънена улица по нови о.т. 14а о.т. 14б о.т. 14в и свързаното с това изменение на плана за регулация (ИПР) на контактни УПИ III-482 и терен за озеленяване създаване на нови УПИ III-482 и УПИ XXVI за озеленяване, кв. 7, м. в.з. Американски колеж Малинова долина 2б част, район Витоша и район Панчарево по зелените и кафявите линии, цифри, букви, текст и зачертавания, съгласно приложения проект. Според уточнителна молба от 20.05.2024 г., административният акт се оспорва само в частта му по т. 2 по отношение на ширината на новопредвидената задънена улица по о.т. 14а о.т. 14б о.т. 14в и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ III-482, с което се отнема част от неговата площ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу издадения административен акт, в оспорената част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, в изискуемата от закона форма и без съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Според съда, предвидената задънена улица, обслужваща поземлени имоти с идентификатори 68134.2046.2015 и 68134.2046.3335, има за цел осигуряването на транспортен достъп до тях и засяга 76 кв.м. от втория от тях. Посочено е, че широчината на улицата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 148 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Прието е, че проектираната улица-тупик е съобразена с принципите за съразмерност по чл. 6 АПК и за икономична осъществимост и целесъобразно устройство по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Обоснован е извод, че конкретните регулационни предвиждания в хипотеза на повече от една законосъобразна възможност са такива по целесъобразност и изборът за прилагането на някоя от тях принадлежи на административния орган. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че оспорената част от заявеното изменение на уличната регулация предвижда създаване на нова задънена улица с о.т. 14а о.т. 14б о.т. 14в за транспортен достъп до имот с идентификатор 68134.2046.2015, частично преминаващо през 76 кв.м. от северозападния край на поземлен имот с идентификатор 68134.2046.3335 (УПИ III-482, кв. 7), съответно ползвано и от новия УПИ III-482 за достъп. С експертизата е установено, че с проектното решение се създава подход до имота на жалбоподателката, какъвто до момента на място съществува нерегламентирано. Задънената улица като размери отговаря на предвижданията по общия устройствен план за успоредна на [улица]и тръгваща от ул. Бистришко шосе такава с ширина от 8,50 м, от които пътно платно от 5,50 м и тротоари по 1,5 м. Разположението на улицата-тупик налага съществуващата метална ограда и двойна гаражна врата в имота на оспорващата да се изместят с 4 м. В съдебно заседание експертът намира приетото трасе за най-икономически целесъобразния вариант за осигуряване на достъп до имот с идентификатор 68134.2046.2015 с така формирано лице от 3,50 м, като проектирането на улицата по границата на имота на оспорващата би наложило продължаването й с от 7-8 м и отнемане на тази територия от съседен частен имот. Правилни са правните изводи на съда за материална законосъобразност на предвиждането за задънената улица с о.т. 14а о.т. 14б о.т. 14в, преминаваща през 76 кв.м. (мерено графично) от имота на оспорващата. Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установило, че отразеното на графичната част отговаря на предвиждане по действащия ОУП за изграждане на улица по това трасе, макар и проектната разработка към този момент да касае единствено задънена улица до имот с идентификатор 68134.2046.2015. Неговите измерения според експерта засягат имоти частна собственост в най-малкия необходим обхват, предвид алтернативно разгледания в съдебно заседание вариант за разполагането на улицата по имотната граница на оспорващата (но извън него) и произтичащата от това нужда за нейното продължаване от 7-8 м във връзка с необходимостта от осигуряване на достатъчно лице на имот с идентификатор 68134.2046.2015 за евентуално бъдещо негово урегулиране. Предвид изложеното е неоснователно формулираното в касационната жалба възражение за икономическа неосъществимост на проекта, доколкото и същият отговаря на предвижданията по ОУП за преминаваща от там улица с такива размери. Конкретната ширина на уличното платно, по отношение на която самата касаторка в изложените от нея доводи категоризира този избор на органа като такъв по целесъобразност, не подлежи на обсъждане в настоящото производство, тъй като попада извън предмета на съдебния контрол съгласно чл. 145, ал. 1 АПК. В тази връзка доколкото съдебната проверка за законосъобразност на административния акт включва и въпроса дали административният орган е упражнил превратно своите правомощия - в несъответствие с целта на закона, вещото лице е установило, че проектното трасе засяга в по-малка степен имоти частна собственост, в сравнение с предлагания от оспорващата по-дълъг вариант със 7-8 м в ущърб на съседен частен имот. Визираната от оспорващата необходимост от прилагане на най-благоприятните мерки не представлява възможност за блокиране на всяко неблагоприятно за нея решение на административния орган, а следва да се преценява спрямо засягането на броя и площта на имотите частна собственост. Съответната определена ширина на уличното платно, конкретно дали същото следва да е с минималната нормативна стойност от 3,5 м по чл. 81, ал. 1 ЗУТ или процесните 8,5 м, представлява въпрос по целесъобразност на заповедта и е изцяло в обхвата на преценката на административния орган. В административния акт е посочено извършването на промяната във връзка с предвижданията на общия устройствен план, по който е запланувана улица с такива размери, съответно процесната улица-тупик създава техническа възможност за бъдещо прокарване на цялото трасе. Предвид изложеното, оплакванията срещу параметрите на предвиденото със заповедта трасе на задънената улица правилно са приети за неоснователни. Поради това, изложените от първоинстанционния съд мотиви за съответствие на предложението за изменение на действащия ПУП-ПУР с предвижданията на ОУП е в съответствие с фактическата обстановка по делото. Като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице подлежащите на изследване по реда на чл. 218, ал. 2 АПК основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявените претенции от главния архитект на Столична община и от процесуалния представител на С. Н. и Т. Й. Г., в полза на Столична община, в структурата на която е административният орган по смисъла на § 1, т. 6 ДР АПК, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответно в полза на С. Н. и Т. Й. Г. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,