Решение № 9833 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ПК С. К. , ЕИК 813111955, [населено място], обл. Варна, подадена чрез адв. Христанов, против Решение 1516/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 586/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен Акт /РА/ Р-03000320000750-091-001/30.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден и изменен с Решение 290/19.02.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна, в частта му, с която в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са установени следните публични задължения: 1. За данък добавена стойност в размер на 3 982,04 лева, ведно със съответните лихви за забава, за данъчен период месец Септември 2015 г. и 2. Корпоративен данък, ведно с лихви за забава, и коригирани данъчни загуби, в резултат на преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат /СФР/ в посока неговото увеличение на основание с чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО с неотчетени приходи в размер съответно на 121 031,99 лева за 2015 г., на 96 589,12 лева за 2016 г., на 22 652,15 лева, за 2017 г. и на 11 224,56 лева за 2018 г., и е осъдено лицето за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи, за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Липсата на собствени фактически и правни установявания на съда, следващи възраженията повдигнати от оспорващия, вкл. и относно наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, дали основание на органите по приходите да преминат към реда за облагане, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОПК; 2. Неизпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 5 от АПК и нарушение принципа на служебното начало; 3. Необоснованост на изводите, възпроизвеждащи тези на органите на приходната администрация, за осъществена безвъзмездна доставка в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС от ревизирания субект в полза на земеделския производител /ЗП/ В. М. на незавършено производство през месец Септември 2015 г.; респ. за наличието на отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО по повод такава безвъзмездна доставка и по повод безвъзмездно ползване и то на всички активи на кооперацията с изключение единствено и само на ДМА административна сграда от ЗП В. М. през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и до начина на формиране на данъчните основи, довели и до определяне на оспорените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Подробни аргументи се излагат в касационната жалба. Настоява за отмяна на съдебния акт в посочените му части и съответно в частта му за разноските, със съответната частична отмяна и на оспорения Ревизионен акт. Заявява претенция за присъждане на сторените в процеса разноски пред двете съдебни инстанции, за която цел представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащане на адвокатския хонорар за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП гр.Варна, оспорва същата по съображения, изложени в депозираните по делото чрез процесуалния му представител молби, имащи характер на писмени бележки. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 681,49 лева, евентуално при уважаване на жалбата за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе настоящият тричленен състав на ВАС, осмо отделение, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежаща на оспорване част от съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на спора пред Административен съд Варна е била законосъобразността на РА Р-03000320000750-091-001/30.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден и изменен с Решение 290/19.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна, в следните негови части: 1. Установени задължения за корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 16 657,40 лева, ведно с лихви за забава в размер на 7 607,94 лева, и за 2017 г. в размер на 1 257,27 лева, ведно с лихва за забава в размер на 319,23 лева; 2. Корекции на декларираните от данъчно задълженото лице данъчни загуби за 2016 г. и 2018 г.; и 3. Установени задължения за данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 15 906,25 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 5 023,07 лева, за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 05 и от м. 08 до м.12. на 2015 г.; м.07, м. 09. на 2016 г.; м.03, м.04. и м. 12 на 2017 г. и м. 10.2019 г.

С Решение 1516/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 589/2021 г. по описа на Административен съд Варна, жалбата на ПК С. К. с така очертания неин предмет е изцяло отхвърлена.

Предмет на касационен контрол е цитираният съдебен акт единствено и само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ПК С. К. против РА Р-03000320000750-091-001/30.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден и изменен с Решение 290/19.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна, в следните негови части: 1. Установени задължения за корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 16 657,40 лева, ведно с лихви за забава в размер на 7 607,94 лева, и за 2017 г. в размер на 1 257,27 лева, ведно с лихва за забава в размер на 319,23 лева; 2. Установена данъчна загуба в размер на 38 312,96 лева за 2016 г. и в размер на 19 059,34 лева за 2018 г.; и 3. Установено задължение за данък добавена стойност за внасяне в размер на 3 982,04 лева лева, ведно с лихва за забава в размер на 2 005,93 лева, които произтичат от следните спорни между страните констатации на органите по приходите:

1. Извършеното преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат /СФР/ на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 78 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата от 101 121,78 лева за 2015 г., от 96 589,12 лева за 2016 г., от 22 652,15 лева за 2017 г. и от 11 224,56 лева за 2018 г., във връзка с констатирано отклонение от данъчно облагане в обхвата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО по повод предоставяне за безвъзмездно ползване на ЗП В. М. на ДМА-ви, собственост на ПК С. К. , с пазарна цена на правото на ползване, определена по метода на увеличената себестойност , дефиниран в Наредба Н-9/14.08.2006 г.;

1. Наличието на безвъзмездна доставка от ПК С. К. в полза на ЗП В. М. на незавършено производство /дебита на сметка 611 към 31.12.2014 г. в размер на 19 910,21 лева/ през месец Септември 2015 г., възприето от ревизиращия екип като безвъзмездна доставка на стока, приравнена на възмездна такава за нуждите на облагане с данък добавена стойност в обхвата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, респ. за безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съгласно Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна, с данъчна основа, определена по правилата на чл. 27 от ЗДДС; респ. счетена като отклонение от данъчно облагане в обхвата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, с пазарна цена, определена по метода на увеличената себестойност , дефиниран в Наредба Н-9/14.08.2006 г.

Следва да се посочи, че в останалата му част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

Административен съд Варна е приел, че оспорването на РА е процесуално допустимо, като предприето в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимно лице, против подлежаща на оспорване част от РА, потвърдена и изменена в хода на административното му оспорване.

За да обоснове преценката си за неоснователност на предявената жалба в интересуващите ни тук нейни части първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Оспореният РА е счетен за валиден административен акт, издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Съдът е възпроизвел пространно фактическите и правни установявания на органите по приходите и на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, довели до издаването на утежняващия положението на данъчно-задълженото лице Ревизионен акт и неговото потвърждаване и частично изменение в хода на административния му контрол, възпроизвел е съдържанието на приетите по делото съдебни експертизи и дадените свидетелски показания, след което е пристъпил към излагане на фактическите си и правни съображения по всяка една от оспорените констатации на приходната администрация, като е възприел изцяло същите и е стигнал до извода за материалната законосъобразност РА. Конкретно касателно предметът на касационния контрол съображенията са следните:

1. Счел е, че ревизиращите органи са се справили с възложената им доказателствена тежест да установят предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 /данни за укрити приходи или доходи/ и т. 5 /документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват/ от ДОПК, поради което и законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОПК, и издаденият РА се ползва от придадената му доказателствена сила по чл. 124, ал.2 от ДОПК и в тежест на оспорващия е да обори фактическите му констатации.

1. Относно извършеното преобразуване на декларирания СФР на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 78 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата от 101 121,78 лева за 2015 г., от 96 589,12 лева за 2016 г., от 22 652,15 лева за 2017 г. и от 11 224,56 лева за 2018 г.

Съдът е възприел изцяло тезата на органите по приходите, че през всеки един от посочените данъчни периоди ПК С. К. е предоставила за безвъзмездно ползване на регистрирания земеделски производител /ЗП/ В. М. собствените си ДМА-ви /като сгради, техника, механизация, подобрения и прочие, посочени в инвентарния опис и амортизационния план на кооперацията, с изключение на ДМА административна сграда /. Този извод е обоснован с дадените многократни обяснения от страна на ЗП М. в хода на проведени спрямо него производства по ДОПК, с взето решение от ОС на Кооперацията и свързаността на лицата в хипотезата на § 1, т. 3, б. г. , б. ж и б. м от ДР на ДОПК. Показанията на разпитаните по делото свидетелите не са кредитирани. С липсата на дадени обяснения и ангажиране на съответни доказателства от ревизирания субект съдът е оправдал и тезата на органите по приходите, че всички посочени от тях активи и то през целите календарни години са се ползвали безвъзмездно от земеделския производител. Най-сетне е прието и че органите по приходите са определили правилно пазарната цена на ползването, в размер на начислените годишни амортизации за всеки един от разглежданите ДМА-ви, което е сторено по реда на Наредба Н-9/14.08.2006 г. и по метод, измежду посочените такива в § 1, г. 10 от ДР на ДОПК, което не е сторено от вещите лица по изготвените съдебни експертизи, поради което и същите на са кредитирани.

В обобщение изцяло в унисон с приложимия материален закон е възприето извършеното преобразуване на декларирания СФР на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 78 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата от 101 121,78 лева за 2015 г., от 96 589,12 лева за 2016 г., от 22 652,15 лева за 2017 г. и от 11 224,56 лева за 2018 г.

1. Относно доначисления ДДС в размер на 3 982,04 лева за данъчен период месец Септември 2015 г. и извършеното преобразуване на декларирания СФР на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 78 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата от 19 910,21 лева за 2015 г.

Установяванията на съда и в тази им част следват тези на органите по приходите.

Прието е, че по делото не е спорно, че разходите, отчетени като незавършено производство в размер общо на 19 910,21 лева към 31.12.2014 г., съставляващи и началното дебитно салдо на сметка 611 към 01.01.2015 г., са отчетени като текущ разход през 2015 г. и със същите е намалена печалбата на кооперацията за 2015 г.

С аргументи, че по делото липсват доказателства за възмездно пренаемане на земеделските земи в полза на ЗП В. М., и въз основа на дадените обяснения, че кооперацията е преустановила земеделската си дейност през 2015 г. и че още през стопанската 2014/2015 г. е предоставила безвъзмездно земеделските си земи на същото физическо лице, за което били налични и достоверни доказателства , съдът изцяло е споделил изводите на органите по приходите, че е на лице отклонение от данъчно облагане в обхвата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, доколкото жалбоподателят е отчел разходи за дейности, резултатите от които се ползват от ЗП Владимир Минев , както и че от кооперацията е извършена безвъзмездна доставка на незавършено производство , съставляваща безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на възмездна за целите на ДДС, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Относно определянето на пазарната цена за нуждите на ЗКПО съдът е споделил изводите на органите по приходите, като е приел, че същите са спазили реда и начина за определяне на пазарна цена по метода на увеличената себестойност , дефиниран в Наредба Н-9/14.08.2006 г., респ. е възприел и че салдото по сметка 611 съставлява и преките разходи за извършването на услугата по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

Съобразно това е възприета и законосъобразността на РА и в тези му части.

Като краен резултат РА е приет за изцяло законосъобразен в обсъжданите му тук части.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Варна в оспорените му части, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Що се касае до възражението за липсата на мотиви, т.е. собствени фактически и съответни на тях правни установявания на съда, съответно липсата на аргументи по наведените възражения в жалбата вкл. и относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, действително касационната инстанция констатира лаконичност на мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, но принципно следва да се приеме, че съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, на лице са релевантни собствени фактически установявания, последните следва да се отбележи твърде схематични, но изложени по начин, по който не се препятства касационния контрол, като възраженията на касатора по тези въпроси ще бъдат обсъдени по-долу в това изложение. Не се констатираха други процесуални пропуски в дейността на съда, които да бъдат квалифицирани като съществени и да препятстват касационния контрол. Всъщност аргументите относно неправилната преценка на доказателствения материал, вкл. и дейността на съда по преценка заключенията на вещите лица, касаят обосноваността на изводите му от фактическа страна и произтичащото приложение на материалния закон, които ще бъдат разгледани по-долу в това изложение.

По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт в оспорените му части, касационната инстанция констатира следното.

1. По наличието или липсата на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК за преминаване към определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО за процесните данъчни периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Константна е съдебната практика, а и това произтича и от самите правни норми, че при производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът е обвързан от фактическите констатации в акта, само, когато той е формално и процесуално законосъобразен /т.е. самите фактически констатации почиват на редовно сърбани доказателства, които ги обосновават, като доказателствената сила на РА не се разпростира върху напълно произволни твърдения, без същите да почиват на обективно установени факти/, и когато основанието, послужило за определяне на основата по аналог е установено безспорно от приходната администрация аргумент от чл. 124, ал. 2, предл. второ от ДОПК.

Т.е. липсата на предпоставки за извършването на ревизия по този ред обуславя и липсата на презумптивна доказателствена сила на констатациите, отразени в оспорения акт, респ. липсата на доказателства от които да се извеждат фактите, послужили за тези констатации, също обуславя невъзможността РА да се ползва с придадената му доказателствена сила.

Не на последно място следва да бъде съобразено и правилото на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, съобразно което В случаите по ал.1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата. .

От органите по приходите се твърди наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК и то за всеки един от процесните данъчни периоди по ЗДДС и ЗКПО.

Всъщност обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както личи от мотивите на РД, възпроизведени и възприети изцяло от първата съдебна инстанция, е обосновано с установеното в хода на ревизията, че ревизираният субект не е осчетоводил приходите, произтичащи от учредените права на строеж, съгласно Нотариален акт 87 от 05.12.2016 г. и Нот.акт 85/05.12.2016 г., респ. по наемните правоотношения произтичащи от договори за наем на земеделска земя от 17.11.2016 г., по които на практика липсва изпълнение, а и плащане, както ясно личи от дадените в хода на ревизията обяснения от всяка една страните по коментираните съглашения; както и от липсата на осчетоводени приходи от лихви по предоставения заем в полза на Агро Сим ЕАД свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. г. и б. ж от ДР на ДОПК.

Касационната инстанция не споделя така сторените изводи от правна страна. Всъщност нито една от стопанските операции не е била укрита, документите за всяка една от тях са били налични в счетоводството на ревизирания субект, респ. представени на органите по приходите. Неправилното счетоводно отчитане на стопанските операции не може да се субсумира в хипотезата на укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и то за всеки един от процесните данъчни периоди, отделно от това не касаят облагането по ЗДДС. Предоставянето на безлихвени заеми от търговците, макар и да подлежи на регулация на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, считайки се за отклонение от данъчно облагане, е допустимо от гледна точка на гражданския и търговския оборот (виж чл. 294, ал. 1 от ТЗ, респ. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД). Ревизиращите не са ангажирали доказателства, че по посочените договори за заем, въпреки че е била уговорена и/или изплатела лихва, приходите от същата не са били осчетоводени, т.е. укрити.

Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК документите, необдходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, органите по приходите обосновават с факта на непредставяне на част от изисканите документи от ревизираното лице, което е прието за доказано и от първостепенения съд.

Аналогично на изложеното по-горе всъщност основателни са възраженията на касатора, че изводите на органите по приходите, че е на лице посоченото обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, не почиват на събраните доказателства, поради което и необосновано и неправилно и първостепенният съд е приел обратното. Всъщност въобще не става ясно, които точно документи, необходими за установяване на данъчната основа за нуждите на ЗДДС и/или ЗКПО и то точно за процесните данъчни периоди липсват и/или са повредени до степен на негодност. В случая е на лице и е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /дали счетоводството е редовно водено или не, не се субсумира в тази хипотеза/, представени са и изисканите първични счетоводни документи, които в относимата им част са и част от дозателствения материал по делото, а очевидно и самите органи по приходите са възприели, че именно воденото счетоводство и наличните в него първични счетоводни документи дават възможност за установяване на основата за данъчно облагане, тъй като единствено и само въз основа на данните от същото това счетоводство и въз основа на тези именно документи са определили задълженията на лицето.

Или изцяло основателни са възраженията на касатора за несправяне от страна на приходната администрация с възложената й доказателствена тежест да установи по котегоричен начин наличието на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и/или т. 5 от ДОПК и изводите на първата съдебна инстанция за противното са сторени без да са анализирани в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства.

Т.е. налага се изводът, че като са възприели наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК като източник на правомощията им да преминат към особения ред за определяне на данъчната основа за нуждите за облагане както с ДДС така и корпоративен данк за всеки един от процесните данъчни периоди, органите по приходите, а и първоинстанционният съд са приложили правилно закона.

В обобщение при липсата на посочените предпоставки, ревизията неправилно е проведена по специалния ред, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОКП, съответно РА не следва да се ползва от доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

1. По въпроса за наличието на осъществена от ПК С. К. в полза на ЗП В. М. през месец Септември 2015 г. безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на възмездна такава за нуждите на облагане с данък добавена стойност в обхвата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с данъчна основа, определена по правилото на чл. 27 от ЗДДС; респ. счетена като отклонение от данъчно облагане в обхвата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, с пазарна цена, определена по метода на увеличената себестойност , дефиниран в Наредба Н-9/14.08.2006 г.

Всъщност страните не спорят, че към 31.12.2014 г. по дебита на сметка 611са натрупани разходи за горива за рекултивиране и експлоатация на стопанисвани от ПК С. К. земеделски земи в размер общо на 19 910,21 лева, съставляващи началното дебитно салдо на същата сметка към 01.01.2015 г., както и че това незавършено производство е отчетено на разход през 2015 г. и отнесено в намаление на печалбата за същия отчетен период (кредит с/ка 611 / дебит с/ка 123 със сумата от 19 910,21 лева).

Спорът се концентрира върху отговора на въпроса доказано ли е че през 2015 г. ПК С. К. е преустановила изцяло земеделската си дейност, при което земеделските земи, върху които са осъществени мероприятията, разходите за които са формирали дебитното салдо по сметка 611, са използвани в дейността единствено и само на ЗП В. М., по който начин в негова полза е била осъществена безвъзмездна доставка на незавършено производство , в обхвата на хипотезата на отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, респ. приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Констатациите в ревизионния акт, неправилно възприети от съда, са свързани с липста на доказателства за обработка на земелски земи и реализиране на земеделска продукция от страна на ПК С. К. и доказателства за осъществяване на земеделска дейност и продажба на земеделска продукция от страна на ЗП В. М., както и на предходно взети принципни решения от ОС на ПК С. К. за преотдаване на собствените и наети земи на кооперацията на същото физическо лице за стопанската 2014/2015 г. и последващите я такива.

Всъщност по делото, както настоява и касаторът, не са налични каквито и да било годни доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е на лице прехвърляне безвъзмездно на незавършеното производство. Неправилно съдът е възприел безкритично тази констатация на ревизионния акт, като не е съобразил, че изводите почиват само на предположения, без да е извършен анализ, върху кои точно земеделски земи (било то собствени и/или наети от кооперацията) са извършени разходите, формирали дебитния оборот по сметка 611, и използвани ли са същите за земеделската дейност на ЗП В. М.. Липсват категорични доказателства и че цялата земеделска дейност на ПК С. К. е прекратена още от началото на 2015 г., при положение че до месец Февруари 2015 г. този субект е регистриран земеделски производител, вкл. и през 2015 г. са му изплатени субсидии от ДФ Земеделие по мерки СЕПП и СПП за стопанската 2014 / 2015 г., които няма данни да не са осчетоводени като приход. По делото няма спор, а и са налични доказателства за това, че през 2014 г. кооперацията е реализирала приходи от продажбите на земеделска продукция. Изложеното в неговата съвкпуност поставя под съмнение и изпълнението още за стопанската 2014/2015 на взетото принципно решение на ОС на кооперацията

Съществено в случая е, че след като ревизията и в частта й по ЗДДС, и по ЗКПО неправилно е била извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, то приложими са общите правила за облагане в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, в случая за 2015 г. От приходните органи е направено предположение, че с взетото решение от ОС на Кооперацията за преотдаване на физическото лице на земеделска земя и с факта, че последното е обработвало такава (междувпрочем при липсата на доказателства за идентичност на земеделските земи) и е реализирало приходи от продажби на земеделска продукция, безвъзмездно е прехвърлено незавършеното производство на В. М., без да има доказателства за това. При ревизия по общия ред фактическите констатации не се ползват с презумпция за вярност, както е при ревизията по особения ред, поради което в тежест на приходните органи е било да докажат с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства основанието по чл. 15 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 78 от ЗКПО за увеличението на финансовия резултат с посочената сума, респ. осъществяването на облагаема по смисъла на ЗДДС доставка (било то в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 или чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, по който въпрос очевидно и самите органи по приходите са на различни становища). Такова доказване не е проведено от приходната администрация, поради което констатациите в тази част на акта, са изградени на база предположение, което е недопустимо.

Като е приел законосъобразността на направеното увеличение на СФР за 2015 г. в тази му част и произтичащото от това установено задължение за корпоративен данък за внасяне ведно с лихви за забава, съответно законосъобразността на вмененото задължение за ДДС и лихви за забава за месец Септември 2015 г., административният съд е постановил неправилно, поради необоснованост и несъответствие с материалния закон, в тази си част решение, което подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго такова в същата част, като се отмени ревизионният акт в тези му части.

1. Относно извършеното преобразуване на декларирания СФР на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 78 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата от 101 121,78 лева за 2015 г., от 96 589,12 лева за 2016 г., от 22 652,15 лева за 2017 г. и от 11 224,56 лева за 2018 г.

И в тази му част решението на Административен съд Варна се възприема като неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Аналогично на изложеното по-горе спорът и в тази му част се концентрира върху отговора на въпроса доказано ли е че през 2015 г., 2016, 2017 и 2018 г. ПК С. К. е преустановила изцяло дейността си, при което ДМА на кооперацията с (сгради, техника, механизация и прочие, с изключение на административната сграда) са използвани в дейността единствено и само на ЗП В. М., по който начин в негова полза е била осъществена безвъзмездна доставка на правото на ползване в обхвата на хипотезата на отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

И тук аналогично на преждеизложеното констатациите в ревизионния акт, неправилно възприети от съда, почиват изцяло на предположения, а не на установени факти.

Всъщност обясненията и Решението на ОС на Кооперацията, на които стъпват органите по приходите, въобще не касаят всички посочени ДМА-ви, същите не обосновават и извод за целогодишно ползване (в подкрепа на това е и заключението на АТЕ, приета по делото, в която част експертните изводи няма пречка да бъдат кредитирани), отделно както бе посоченото по-горе от касационната инстанция всъщност липсват категорични доказателства ПК С. К. да е прекратила изцяло търговска дейност през процесните данъчни периоди.

Отново следва да се подчертае, че при положение, че ревизията неправилно е била извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, то приложими са общите правила за облагане в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗКПО, при които фактическите констатации не се ползват с презумпция за вярност, поради което в тежест на органите по приходите е било да докажат с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства основанието по чл. 15 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 78 от ЗКПО за увеличението на финансовия резултат с посочените суми, каквото доказване и в тази му част не е проведено.

Като е приел законосъобразността на направеното увеличение на СФР за 2015 г., 2016, 2017 и 2018 г. в тази му част и произтичащото от това установено задължение за корпоративен данък за внасяне ведно с лихви за забава, съответно корекции на данъчни загуби, административният съд е постановил неправилно, поради необоснованост и несъответствие с материлания закон, в тази си част решение, което подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго такова в същата част, като се отмени ревизионният акт в тези му части.

Не до тези изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което и решението на Административен съд Варна се явява незаконосъобразно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон в обжалваните негови части, поради което и същото подлежи на отмяна, като вместо него се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен в посочените му части.

По въпроса за разноските.

Предвид така приетото от касационната инстанция Решение 1516/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 586/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна е частично незаконосъобразно и в частта му за разноските.

На НАП /виж § 1 т. 6 от ДР на АПК/ съразмерно на отхвърлената част от жалбата и конкретния материален интерес на правния спор /62 893,59 лева/ на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се е следвало присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 881, 78 лева, поради което и до пълния размер на присъдени в полза на данъчната администрация разноски съдебният акт като неправилен следва да бъде отменен.

При този изход на делото претенцията на оспорващия за разноски пред първата съдебна инстанция е частично основателна при общ размер на претендираните разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им от 6 530 лева, съразмерно на уважената част от жалбата на тази страна се следва присъждане на разноски в размер на 4 367,18 лева за първата съдебна инстанция. Претенцията на оспорващия за присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция е изцяло основателна (касационната жалба е уважена изцяло), или такива следва да бъдат присъдени в размер на 2 003,15 лева. Или общо дължими на ПК С. К. разноски в размер на 6 370,33 лева, които на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК следва бъдат заплатени от НАП.

Изцяло неоснователна е претенцията на ответника по касация за приложение нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, доколкото частичната отмяна на РА не е в резултат на представени за пълни път пред съд доказателства от страна на оспорващия.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение