Решение № 3667 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10249/2010 г.

Решение № 3667 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10249/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Югозападна срещу решение № 323/30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 179/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което е отменено решение № 1000-0120/23.11.2009 г. на Началника на Митница - Кулата (сега Митница - Югозападна) за определен на "Сенсо Мода" ЕООД нов размер на дължимите държавни вземания - ДДС в размер на 2076,32 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, възлизаща на 573,86 лв. по внос на стоки -дамски блузи от синтетика по ЕАД 07BG005400H0041941/H-4194/20071210. Наведените оплаквания са за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на докладна записка № 98/12/21.08.2008 г. и Приложение № 6 към него. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на дружеството против решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова, я оспорва. Във възражение по касационната жалба са изложени подробни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, според която с по ЕАД 07BG005400H0041941/H-4194/20071210 "Сенсо Мода" ЕООД е осъществил внос на дамски блузи от синтетика - 3763бр. от Македония, придружени със сертификат EURO-1 № А0373948/7.12.2007 г. с допуснато свободно обръщение и крайна употреба с предмет на доставка за друга държава - членка на ЕС - Германия. Прието е от съда, че в издадения административен акт липсват фактически и правни основания за издаването му, което било самостоятелно основание за неговата отмяна - чл. 146, т. 3 АПК. Според съда изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законоустановените интереси на гражданите и организациите. Въз основа на това съдът е обусловил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и без мотиви по съществото на спора. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че в обжалвания пред съда административен акт - решение № 1000-0120/23.11.2009 г. на началника на същата Митница - Кулата не съдържа фактическите основания за неговото издаване. В решението на митническия орган подробно са описани всички факти - какви стоки, кога и откъде са внесени, с какъв митнически документ са декларирани, какъв режим е допуснат и какви придружителни документи са представени пред митническите органи. Описано е в административния акт какви проверки са извършени от проверяващите органи, както и е посочено правното основание за определяне на публични държавни вземания - ДДС и лихва. Съдът е бил длъжен, но не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и по този начин не е разрешил спора по същество, както е бил сезиран. Съдът не е съобразил, че в обжалваното пред него решение е извършено позоваване на докладна записка вх. № 98/12 от 21.08.2008 г. на Директор на Дирекция "Последващ контрол" при Агенция "Митници", както и на приложение № 6 към нея, находящи се към административната преписка (л. 77-111 от делото), в които документи също са изложени подробни фактически основания, посочен е начина на изчисление на допълнително установените държавни вземания - в разбивки по фактури и като обобщение. Пак там, в приложение № 6 (л. 105 от делото) са индивидуализирани фактурите и кредитните известия, за които съдът необосновано е приел, че не са индивидуализирани по никакъв начин. Съдът не е обсъдил и заключението на приетата от него съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на това съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл и по съществото на спора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички доводи на страните, доказателства по делото и по административната преписка, както и заключението на експертизата. След като обсъди всички доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, съдът следва да изложи мотиви относно приложимите материалноправни норми и да разреши спора по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,