Решение № 109 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 111/2015 г.

Решение № 109 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 111/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдените С. Д. Д. и Г. Д. К. за възобновяване на въззивно нохд № 203/2014 г. на Ямболския окръжен съд и за отмяна на решение № 166/13.10.2014 г. на III-ти наказателен състав на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, за отстраняването на които делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на посочените в него нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Ямболският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 203/2014 г. потвърдил присъда № 116/12.06.2014 г. по нохд № 514/2014 г. на Ямболския районен съд, пети наказателен състав, с която признал: подсъдимия Д. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 06-07.11.2011 г. в [населено място] след предварителен сговор с подсъдимия К. в немаловажен случай извършил кражба на имущество на обща стойност 199 лева. На основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години; подсъдимия К. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 6.11.2011 г. - 30.08.2012 г. в [населено място] сам и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимия Д. извършил кражба на чуждо имущество на обща стойност 337 лева. На основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Първоинстанционното производство е проведено по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма и при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са заявили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че това самопризнание се подкрепя от събрания на досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателствен материал и въз основа на оценка и обоснован анализ е приел, че фактите са доказани, поради което е постановил осъдителна присъда. По повод жалбата на подсъдимите, в която са изложени сходни възражения, въззивният съд е извършил цялостна проверка. Приел е за правилно установени фактическите обстоятелства, за което е изложил свои съображения. Мотивирал е съгласието си с правните изводи, че с оглед обективираното поведение на подсъдимите квалификацията на поведението съответства на престъплението, за което им е повдигнато обвинение - по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. По ясен и безпротиворечив начин е обосновал отказа си да приеме за основателно възражението, че са налице основания за преквалифициране на деянието по чл. 197 НК. Изводите си е основал на доказателствените източници, според които е възстановена само част от откраднатото имущество. Посочил е основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата, за нарушение на процесуалния и материалния закон. Решението отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 339, ал. 2 НПК и не дава основание за извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, повлияли на начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Законът е приложен правилно. В чл. 197 НК изчерпателно са посочени случаите, при които връщането или заместването на предмета на престъплението имат значение за налагане на намалено наказание, между които поначало е и хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. Изискването е това да е извършено доброволно лично от извършителя, негов съучастник или друго лице, както и при оказано съдействие на разследващите да открият и изземат вещта и то до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Не може да се приложи при частично заместване на откраднатото. Доколкото по делото е установено, че в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е заплатена равностойността на вещта на свидетеля П. съдът е отчел това обстоятелство като индивидуализиращо и го е включил в съвкупността от оценените като смекчаващи при решаване на въпроса за отговорността и в подкрепа на извода, че са налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказанията под предвидения минимум. Невъзстановяване на вещта или равностойността на имуществото, предмет на престъплението, което е собственост на св. Ст. П., изключва възможността за квалифициране на поведението им като по-леко наказуемо престъпление. Предвид изложеното искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение