Решение № 15417 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2019 г.

Решение № 15417 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез пълномощник, против решение № 4131/17.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3881/2019 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил негова заповед № 5364 з-640/22.03.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка "принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ", по жалбата на И. А.. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил релевантните факти в тяхната съвкупност и е достигнал до необоснован извод, че не са изпълнени предпоставките на чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България. Счита за неправилен изводът за немотивираност на административния акт, тъй като органът е приобщил към заповедта подробните съображения, изложени в изготвената докладна записка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба. Ответникът по касационната жалба И. А., чрез пълномощник, оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото не е спорно, че И. А. е [гражданство], по отношение на която е приложена принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" със заповед № 5364 з-639/22.03.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция". За обезпечаване изпълнението на акта чужденката е принудително настанена в СДВНЧ със заповед № 5364 з-640/22.03.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция", предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Безспорно е между страните, че на И. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец с влязло в сила решение № 15254/4.08.2017 г. на ДАБ. Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства - договор за наем от 14.04.2018 г., декларация-съгласие от собственика на имота по договора за предоставянето му на чужденката от 28.03.2019 г.; нотариално заверена декларация и служебна бележка, двете от 1.04.2019 г., на лице, което е изразило съгласие да поеме издръжката на Ахмед до изпълнение на приложената ПАМ. Установил е от приетата докладна записка за проведена беседа с лицето, че И. А. не желае доброволно да напусне страната. Приел е, че в оспорената заповед не са изложени никакви съображения от фактическа и правна страна, които да са мотивирали органа да настани принудително лицето в СДВНЧ. Приел е, че липсват мотиви дали е направена преценка за възможността на прилагане на по-лека мярка до изпълнението на приложената ПАМ. С тези съображения е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на И. А. е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С цел недопускане на укриване на чужденката и осуетяване изпълнението на ПАМ тя е настанена в СДВНЧ с оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Административният орган се е позовал на отказа на лицето за доброволно напускане на Република България и наличието на опасност от укриване и осуетяване изпълнението на приложената принудителна административна мярка. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изложил фактически констатации за издаване на акта, които да е подвел под приложената правна норма. Изрично в заповедта е посочено, че при издаването й органът е съобразил мотивите, изложени в предложение № УРИ 5364 р-5929/22.03.2019 г. на началника на отдел "Противодействие на незаконната миграция". Фактически и правни съображения са изложени в цитирания документ. В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, той следва да се счита неразделна част от акта. Предвид изложеното в предложението органът е приел, че Ахмед е влязла незаконно на територията на страната. При отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, тя е представила само договор от 14.04.2018 г. за наем на жилище, в отсъствие на други доказателства за осигуряване на издръжка в страната. Органът е обсъдил възможността за определяне на по-лека мярка и е приел, че не са налице обстоятелства по чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2, и т. 3 ЗЧРБ. В конкретния случай към момента на издаване на заповедта безспорно е установена липса на средства за завръщане в държавата по постоянно пребиваване и отказ от доброволно връщане. Това са факти, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, които формират основателно съмнение за опасност от укриване. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение И. А. могат да бъдат предприети други ефективни мерки. Към датата на издаване на заповедта са съществували пречки за изпълнението на приложената ПАМ. Към 22.03.2019 г. не са представени доказателства за средства за издръжка, още повече, че в приложения договор за наем е посочена наемна цена. Нотариално заверената декларация на лицето, което е поело задължение да осигури жилище на чужденката, е след датата на издаване на акта, както и доказателствата за осигурени средства. Ето защо административният орган не е имал основания и за замяна на мярката с налагане на по-лека такава. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ представлява мярка по обезпечаване изпълнението на приложената ПАМ. С оглед характера и предназначението същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането в случая се основава на обективна причина, която се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав приема, че са изпълнени обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка. Към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденката да се укрие /по смисъла на § 1, т. 4 в ЗЧРБ/ и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на нея ПАМ. Доколкото принудителното настаняване в СДВНЧ ограничава правото на свобода, гарантирано с чл. 5, ал. 1, изр. 1 КЗПЧОС и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България, в случая то е съвместимо с тази гаранция. Касае се за задържане на лице с цел извеждане от страната, постановено в съответствие с предвидена в закона процедура, което попада в обхвата по чл. 5, ал. 1, изр. 2, буква (f), пр. 2 КЗЧПОС, като един от изчерпателно изброените случаи на допустимо лишаване от свобода. Като е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което жалбата на И. А. бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд