Решение № 2388 от 7.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ейлем, гражданка на Република Турция, чрез адвокат Г. Христов, против решение 600 от 08.09.2022 г. по адм. дело 162/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на разрешение за пребиваване и продължаване на срока на пребиваване 272000-2958/07.02.2022 г. на директора на Областна дирекция на МВР Хасково (ОДМВР-Хасково). Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на същото. При изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР Хасково, в представено писмено становище оспорва изцяло касационната жалба. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена и да се остави в сила обжалваният съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Ейлем, гражданка на Република Турция, срещу отказ за издаване на разрешение за пребиваване и продължаване на срока на пребиваване 272000-2958/07.02.2022 г. на директора на ОДМВР - Хасково. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 18, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на министерство на вътрешните работи. Обективиран е в писмена форма като съдържа подробно изложени фактически и правни основания за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е започнало по заявление на жалбоподателката, като е спазено изискването на чл. 26, ал. 5 от Закон за чужденците в република България (ЗЧРБ) за изслушване на засегнатите лица (жалбоподателката и съпругът й) от службите за административен контрол на чужденците чрез проведените интервюта. В хода на извършените от служители на ОДМВР - Хасково проверки по реда на чл. 26, ал. 5, във връзка с ал. 4 от ЗЧРБ, са събрани сведения от трети лица. Съдът се е мотивирал, защо приема за неоснователно твърдението в жалба, че оспорващата не е разбрала част от въпросите, тъй като при проведеното с нея интервю не бил ползван лицензиран преводач, който освен това не владеел [заличен текст], разбираем от нея. Посочил е, че обстоятелството, че в случая преводът е осъществен от лице, невписано в регистъра на преводачите, не е съществено процесуално нарушение, като следва да се има предвид, че протоколът от проведеното с жалбоподателката интервю е подписан без възражения от нейна страна, респ. липсват данни да е възразила, че не разбира превода. Съдът е счел, че оспореният отказ е съобразен и с материалния закон. В конкретния случай, видно от посочените в оспорения акт фактически и правни основания, отказът е издаден, поради наличие на обстоятелствата по чл. 26, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗЧРБ - съпрузите не живеят заедно и при проведените интервюта дават противоречиви сведения за личните си данни, за обстоятелствата за запознаването си, както и друга важна лична информация. Обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно, е установено според съда по безспорен и категоричен начин от представените по делото доказателства, а именно: при проверки на заявения адрес на пребиваване в [населено място], последните двукратно не са били открити на място; установена е двукратна регистрация на жалбоподателката в хотел [заличен текст] гр. Хасково, съвместно с лице, различно от съпруга й, а при проверки по повод предходно заявление е установено, че същата спи в една стая с баща си, а не със съпруга си; Представен е й договор за наем на недвижим имот, представляващ стая от къща като самото сключване на подобен договор е твърде нелогично, при положение, че наемателката е снаха на наемодателката; няма съвпадение и в датите на излизане и влизане в страната на двамата съпрузи, като за проверявания период са установени само две съвместни излизания на последните от Република България; по повод твърдението, че съпрузите живеят преобладаващо в Германия, последните дават различни отговори относно на начина, по който изглежда жилището им, сградата в която се намира и заплащания за него наем; освен това, жалбоподателката изрично заявява, че не знае името на майката на съпруга си, не знае и рождената му дата. Категорично е установено според съда и другото, посочено основание за издаване на оспорения отказ , а именно по чл. 26, ал. 4, т. 4 от ЗЧРБ. При проведените интервюта са налице множество противоречия в дадените от двамата съпрузи сведения за лични данни и друга важна лична информация. Съпрузите изнасят разнопосочни обстоятелства относно запознанството им; относно жилището, в което твърдят , че живеят в Германия и заплащания за него наем; относно сватбеното тържество на сестрата на К. Апти; относно предложението за брак и присъствалите при сключването на гражданския им такъв; относно приготвянето на храна и хранителните предпочитания; относно притежаван автомобил; Жалбоподателката не знае рождената дата на съпруга си, нито имената на майка му. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че са установени условията за издаване на отказ по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ и е постановил оспорения понастоящем правен резултат. Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд, а настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Напълно обосновани са изодите на първоинсъанционният съд, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в осъществен по време на интервюто превод от лице невписано в регистъра на преводачите и неразбиране на същия от жалбоподателката. Неоснователно е и оплакването в този смисъл, направено с касационната жалба. А. Ейлем е подписала протокола за проведеното интервю без възражения, като с оглед другите събрани доказателства е установено, че същата е грамотна, а ако е имала притеснения относно превода е имала възможност да възрази непосредствено след провеждане на същия. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че сключеният граждански брак между А. Ейлем, гражданка на Република Турция и К. Апти, гражданин на Република България е фиктивен. Целта на същия е да бъдат заобиколени нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване от страна на А. Ейлем. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Според разпоредбата на чл. 26 от ЗЧРБ компетентният орган постановява отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец, след като извърши процесуални действия по чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ, необходими за формиране на извод по ал. 4, респ. след като установи, че са налице данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен с цел заобикаляне на закона. Нормативно регламентираното условие - да са налице данни, позволяващи да се направи обоснован извод, не изискват от органа или съда да направи пълна проверка с цел категоричното установяване и опровергаване на сключения граждански брак. В този смисъл е достатъчно да е налице основателно съмнение за брачните отношения, а в конкретния случай такава несъвместимост се установява от събраните по делото доказателства. Данните по делото не сочат на категоричен извод, че съпрузите имат желание за съвместен живот, което да се гарантира чрез разрешаване продължаване пребиваването в страната на А. Ейлем. Факта, че А. Ейлем не е намерена на посочения адрес при проверката, не води до безспорен извод за фиктивност на брака според касационната жалбоподателка. Изложеното настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като в случая и административният орган и съда не са направили изводите си единствено въз основа на този факт, напротив направили са обобщената преценка на всички относими факти и обстоятелства и правилно са стигнали до извода за наличие на обстоятелствата по чл. 26, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗЧРБ. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Данните по делото не сочат категоричен извод за установяване на семеен живот на територията на Република България. В този смисъл оспорената заповед не е издадена в нарушение на правото на семеен живот. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният отказ за издаване на разрешение за пребиваване и продължаване на срока на пребиваване 272000-2958/07.02.2022 г. на директора на Областна дирекция на МВР Хасково е законосъобразен. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение