Решение № 8849 от 26.9.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров в качеството му на управител и представляващ Танатос ООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич чрез адвокати М. Янков и В. Златарова-Адвокатско дружество "Янков и Съдружници", срещу Решение 326 от 18.10.2022г. на Административен съд Добрич по адм. дело 262/2022г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу Постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ от 27.04.2022г. на Дирекция Инспекция по труда-Силистра, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружество Танатос ООД в качеството му на работодател и С. Илиев в качеството му на работник товарно разтоварни работи, считано от 14.03.2022г. С. Илиев е претърпял инцидент на 15.03.2022г. в складова база на дружеството, където извършвал товарно разтоварни работи, постъпил в болница и на 22.03.2022г. починал. Поддържа се в касационната жалба наличие на касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила/нарушението на процесуалния закон, както е посочено в жалбата, не е отменително основание/ и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като бъде отменено издаденото Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Ответникът, Дирекция Инспекция по труда Силистра не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Г. Георгиев взема становище, от съдържанието на което се установява, че предоставя разрешаването на спора на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона в рамките на касационната проверка за правилността на решението констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и пострадалия С. Илиев. Възраженията са за незаконосъобразност на постановлението с искане за отмяната му. Оспорват се фактическите и правни констатации. От фактическа страна е безспорно установено, че на 15.03.2022г. пострадалият Илиев се намирал в складова база на дружеството и извършвал товарно разтоварни дейности на камион на дружеството във връзка с изпълнение на строителни дейности в с. Айдемир. По повод тези действия е настъпила злополука при товарене на камион на цилиндрични бетонни пръстени заготовки за шахти за канализация. По повод злополуката е извършена проверка от Инспекция по труда с констатации за нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в предоставяне на труд без трудов договор, като работата се извършва в работно време, в обект на дружеството, с материали и организация на дружеството и по повод извършвани строителни дейности от дружеството. Представен е в хода на проверката договор за изработка между Илиев и представляващия дружество Танатос ООД, който договор съдът е приел, че не установява отношения по договор за изработка, тъй като противоречи на установеното в хода на административното производство, че са налице всички елементи на трудовото правоотношение съгласно КТ. Поради това не е кредитирал този договор и не възприел доводите на дружеството в тази насока. Като неоснователни приел и възраженията за мястото на работа, което приел за несъществен елемент. При установеното от фактическа и правна страна жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Касационна жалба повтаря по съдържание доводите, поддържани в жалбата пред административния съд. Касационната жалба е неоснователна. По делото са установени всички елементи на трудовото правоотношение, за което не е подписан трудов договор между страните. Възраженията, че отношенията са като при договор за изработка с престиране на резултата а не трудова дейност са неоснователни. Работа на място, собственост на работодателя във връзка с изпълнявана от него строителна дейност, организация по повод изпълнение на тази дейност с машини на работодателя, заедно с други работници с организация на труда в рамките на работно време и възнаграждение е трудова дейност по трудово правоотношение без да е сключен трудов договор както правилно е установил съдът и административният орган. Друг извод от така установените факти не е адекватен на доказателствата по делото, независимо, че е представен договор за изработка, чието съдържание не отговаря на целта и наименование на такъв вид договори. Правилно съдът е установил от доказателствата по делото еднозначна фактическа обстановка и извел обосновани изводи по отношение трудово правния характер на отношенията между Илиев и дружеството. Правилно не е възприето възражението за мястото на работа като съществено, тъй като е посочено, че трудовото правоотношение съществува във връзка със моментно извършваната строителна дейност на дружеството. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение