Решение № 343 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2009 г.

Решение № 343 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Иванов Петров от гр. Провадия, против решение № 508 от 27.03.2009 по адм. дело № 2118 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. В жалбата не са наведени конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, нито от посочените данни може аналитично да се направи извод за касационни основания за претендираната отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - кметът на Община Провадия чрез процесуален представител в писмено становище релевира доводи за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. При липсата на конкретно наведени касационно - отменителни основания, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. За да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, с която са обективно съединени искания за обявяване на нищожността на заповед № 1160 от 1.08.2007 г. на кмета на Община Провадия и за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от тази заповед в размер на 1000 лв., изразяващи си в чувството за несигурност и преживени душевни болки от страна на ищеца. Претендирани са направените разноски по делото. С решението си административният съд е прогласил нищожността на заповед № 1160 от 1.08.2007 г. на кмета на Община Провадия, с която е наредено отлагането на производството по изпълнение на заповед № 954 от 11.07.2007 г. до окончателното произнасяне на административен съд - Варна по жалба вх. № РД 9400 - 1000 от 16.07.2007 г. и е отхвърлил иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от Димо Иванов Петров срещу Община Провадия за сумата в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заповед № 1160 от 1.08.2007 г. на кмета на Община Провадия. В мотивите си съдът е развил съображения, че въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди - болки, страдания и силни неприятни изживявания за процесния период да са в пряка и непосредствена причинна връзка от нищожен административен акт - заповед. Постановеното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца претендирани неимуществени вреди. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установено състоянията на ищцата дали се дължат като пряка последица единствено и само на прогласения като нищожен административен акт, поради което иска правилно и обосновано е бил отхвърлен. Решението като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,