Решение № 10288 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 917/2013 г.

Решение № 10288 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 917/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на МБ Шумен против решение № 106/22.11.2012 г., постановено от Шуменския административен съд по адм. д. № 213/2012 г. С обжалваното решение е отменено решение от 17.05.2012 г. към ЕАД № 11BG002008H0007994/21.03.2011 на началника на МБ Шумен, потвърдено с решение № Ш 1539-1/20.06.2012 г. на началника на Митница Варна. Със същото решение митническото бюро гр. Шумен е осъдено да заплати на "Диавена" ООД разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че твърдяните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения от съда при преценка на събраните по делото доказателства - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - "Диавена" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение от 17.05.2012 г. към ЕАД № 11BG002008H0007994/21.03.2011 на началника на МБ Шумен, потвърдено с решение № Ш 1539-1/20.06.2012 г. на началника на Митница Варна. Решението на митническия орган е резултат от последваща проверка на декларацията, извършена на осн. чл. 78 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. За стоките по въпросната ЕАД е оформен режим "свободно обръщение". Стоките са ламаринени капаци за консервни кутии 99 мм, тип EASY OPEN. За стоката не е събрано мито, тъй като в кл. 36 от декларацията са декларирани преференции с код 400, който означава - неприлагане на мита в съответствие с разпоредбите на сключените от Общността споразумения за създаване на митнически съюз. Един от придружаващите стоката документи е А. TR № С 0244916/18032011. Инициирана е проверка по линията на международното сътрудничество относно правомерното издаване на сертификата А. TR № С 0244916/18032011. Проверката е на осн. чл. 16, ал. 1 от Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция. След като отговорът на турските митнически власти не е получен в срок от 10 месеца от датата на искането, митническият орган е приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от Решение № 1/2006 и е отказал третирането, произтичащо от разпоредбите за свободно обращение, определени в базовото решение № 1/95 на Съвета за Асоцииране ЕО - Турция от 22 декември 1995 г. и за внесената стока е определено мито и ДДС. За да отмени митническото решение, съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 16, § 1 от Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция, според който при възникнало съмнение относно автентичността на сертификата А. TR и статута на стоките, държавата вносител има право да извърши последваща проверка на този сертификат. Съдът е посочил, че съмнението в митническия орган е възникнало във връзка с отразените различни режими на движение на стоките в декларациите за износ и внос на стоката. Съдът е приел, че изводът на митническия орган за наличие на необходимост от допълнителна проверка на сертификата е правилен и законосъобразен. Съдът въз основа на данните по делото е приел, че отговорът на турските митнически власти е пристигнал след изтичането на 10-те месеца по чл. 16, ал. 6 от Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество. Съдът обаче се е позовал на самият отговор на митническите власти на Р Турция, от който се установява, че сертификатът за движение е верен и истински, а стоките, включени в този сертификат са в свободно движение в Турция. Съдът е посочил, че този отговор макар и да не е бил известен на началника на МБ Шумен е бил известен на по-горестоящия митнически орган - началника на митница Варна, който не го е коментирал в решението си. Съдът на осн. чл. 142, ал. 2 от АПК е взел предвид отговора на митническите власти на Р Турция, с получаването на който е отпаднало съмнението относно автентичността на проверявания сертификат и статута на стоките. Съдът е приел, че не изтичането на 10-месечния срок, а съмнението в автентичността на документа е довело до издаването на обжалваното митническо решение, което е отпаднало с получаването на отговора от турските митнически власти. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. То е резултат на обективно установена фактическа обстановка по спора въз основа на което са направени обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касатора. Неоснователно и недоказано е твърдението му, че представеният сертификат е заверен от "одобрен износител", а не от митническите органи на Турция. На първо място, не това е била причината за започване на проверката относно автентичността на сертификата. От друга страна, опростената процедура за издаване на сертификата за движение А. TR. е разписана в чл. 11 от Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция. Съобразно визираното в чл. 11, т. 6 от Решението, при опростената процедура за издаване на сертификата в кл. 8 на сертификата е необходимо отбелязването на израза "опростена процедура" на един от различните, посочени езици. В конкретния случай в кл. 8 на процесния сертификат не е отбелязано нищо, поради което не става ясно касаторът, от къде прави извод, че процесният сертификат е издаден по "опростената процедура". От друга страна писмото на зам.-директор на Агенция Митници с рег. индекс 4424 от 13.06.2012 г. до началника на Митница Варна (лист 11 от делото) е категорично, че резултатите от извършената насрещна проверка сочат, че въпросният сертификат е автентичен и редовен и е издаден от посочената митница. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че съмнението относно редовността на сертификата е разсеяно, поради което стоките, които той касае следва да се ползват от статута им, удостоверен в него. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на касационното производство на ответника в това производство следва да се присъдят разноски в размер на направените, а именно 360 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд