Решение № 3422 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2017 г.

Решение № 3422 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ, гр. П., против решение № 295 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 212 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата против точка 1 и точка 5 от принудителната административна мярка, дадена с Протокол ФА № 1700752/22.02.2017 г. на служители на Дирекция "Инспекция по труда" - П.. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда" - П. не е взел становище. О. А. Ш. Б. от гр. В., обл. П., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. са задължителните предписания, дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - П. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, в частите по т. 1 и 5 от протокол за извършена проверка протокол ФА № 1700752/22.02.2017 г., с които на Център за спешна медицинска помощ, гр. П., в качеството му на работодател е предписано следното: по т. 1 - Да издаде заповед, с която да удостовери прекратяване на трудовоправните отношения с А. Ш. Б. на длъжност "медицински фелдшер" във ФСМП, гр. В. - филиал на ЦСМП - П., след подадено заявление от същия с вх. № ЧР08-3432 от 22.12.2016 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.12.2016 г. съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ; по т. 5 - Да върне представената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение с А. Ш. Б. с вписаните данни, свързани с прекратяването, срещу подписа му и с отбелязване на датата на предаване в дневника за издаване на трудови книжки по Приложение № 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 350, ал. 1 от КТ. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е стигнал до извод, че констатираните обстоятелства не предполагат наличието на трудовоправен спор. По делото не е доказано надлежно връчване на заповед № РД-09-4/03.08.2016 г. на Директора на ЦСМП - П. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя, поради което тя не е породила никакво правно действие и не е прекратила трудовото правоотношение. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК и на чл. 404, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) овластява контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. При издаване на актове на основание чл. 404, ал. 1 от КТ компетентните контролни органи са длъжни да спазят административнопроцесуалното правило на чл. 35 от АПК, съгласно което актът се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. За изясняване на фактите административният орган е длъжен на основание чл. 36, ал. 1 от АПК служебно да събира доказателства. Оспорените предписания са издадени без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Контролното производство е било инициирано от жалба на служителя, подадена на 09.01.2017 г. Протокол ФА № 1700752/22.02.2017 г. отразява извършена проверка на 10.02.2017 г. в присъствието на директора на Център за спешна медицинска помощ, гр. П.. Към протокола не са приложени доказателства, а в обстоятелствената му част не са констатирани фактите във връзка с действителните отношения между страните по трудовото правоотношение. Отразено е, че на 22.12.2016 г. служителят е подал заявление за прекратяване на трудовия му договор поради предстоящо пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, но не е отразено, че към тази дата вече е била издадена заповед № РД-09-4/03.08.2016 г. за дисциплинарно уволнение, която не е била връчена поради временна неработоспособност на служителя съгласно болнични листове. По делото са приложени заповедта за дисциплинарно уволнение, уведомителни писма на работодателя до служителя във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание, обратна разписка, болнични листове и др. В обясненията, дадени в проведеното на 04.05.2017 г. съдебно заседание, А. Ш. Б. е потвърдил, че му е съобщено за наложеното наказание, но той го смята за неправилно. Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че между страните по трудовото правоотношение е налице материалноправен спор по КТ. Разрешаването на този спор е извън правораздавателните компетенции на административния съд. Не е допустимо и инцидентно произнасяне по материалното право, както това е сторено от първоинстанционния административен съд. Разпоредбата на чл. 404, ал. 3 от КТ (редакция - ДВ, бр. 54 от 2015 г.) допуска отстраняване на нарушение на трудовото законодателство по искане на работника или служителя като временна мярка до предявяването на иск пред съда. Предвид естеството на спора в настоящия случай, отнасящо се до основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, издаването на временна принудителна мярка по искане на служителя не е възможно преди произнасянето на гражданския съд. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 от КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. В хода на административното производство контролният орган е пропуснал релевантни за правоотношението факти и не е изяснил действителните отношения между страните, което е довело до незаконосъобразност на оспорените предписания. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на работодателя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с което оспореният акт бъде отменен. Следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски с общ размер 1125.00 лв. (500 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса за първоинстанционното производство, 575 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационното производство). Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ Върховният административен съд, шесто отделение,