Решение № 6391 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2772/2014 г.

Решение № 6391 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2772/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 340 от 13.01.2014 г., постановено по адм. д. № 7954/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Хамди Керим Омер от гр. Куклен, обл. Пловдив срещу чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Хамди Керим Омер с оплакване, че същото е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Възразява срещу становището на съда, че са необходими специални знания от областта на автомобилната техника и тезата на жалбоподателя за противоречие на подзаконовия нормативен акт в оспорените текстове с разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е недоказана. Твърди, че към изпратената по делото писмена защита е приложил копия от документи, доказващи ограничаване видимостта през предното стъкло. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, при условията на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В касационната жалба не се съдържат конкретни възражения за допуснати от съда нарушения на материалния закон, за да бъде извършен контрол за правилното подвеждане на установените факти към хипотезите на приложените норми. Условие за материална законосъобразност на подзаконов нормативен акт е дадената с него правна уредба да е в рамките на законовата делегация да доразвие, съответно да конкретизира законовата уредба на регламентираните обществени отношения. Оспорената пред тричленния състав норма на чл. 21, ал. 1, т. 7 (изм. ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г.) от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници гласи: лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 130 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите преди десетичния знак 15 мм, а след десетичния знак 10 мм (приложение № 9) с информация за: а) наименованието на превозвача; б) цената за един километър пробег по дневна тарифа в населено място; в) цената за един километър пробег по нощна тарифа в населено място; г) цената за един километър пробег извън населено място; д) цената за повикване на адрес, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа с повече от 50 %; е) първоначалната такса, която не може да надвишава цената за един километър пробег по съответната тарифа в населено място с повече от 50 %; ж) цената за една минута престой, която не може да надвишава 50 % от цената за един километър пробег по съответната тарифа. Възраженията на жалбоподателя пред първата съдебна инстанция касаят задължението на таксиметровите шофьори да залепят на видимо отвън място в дясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм x 130 мм на бял фон с черни букви и с посоченото в текста съдържание. Такова задължение е заложено и в другия атакуван с жалбата текст - чл. 21, ал. 1, т. 8 (нова - ДВ, бр. 30 от 22.03.2002 г.) от Наредбата, който гласи: лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да има залепена на видно отвън място, вдясно на предното стъкло холограма, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет; образецът на холограмата се утвърждава от съответния общински съвет. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводите на съда за неоснователността на твърдението на жалбоподателя, че изискванията за поставяне на стикерите по т. 7 и холограмата по т. 8 от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от наредбата водят до ограничаване на видимостта на водача през предното стъкло и през стъклата на двете задни врати при управлението на автомобила, което било в противоречие с чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. С нормата от закона се забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 2 се допуска ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Съдът е приел, че са необходими специални знания от областта на автомобилната техника, като е дал указания на жалбоподателя в съдебно заседание на 1.10.2013 г. за установяване на твърдението чрез съдебно-техническа експертиза, с оглед разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 154 от ГПК. Хамди Омер не е изпълнил дадените указания, а в писмена защита е доразвил съображенията си, изложени в жалбата. Приложил е и писмени доказателства, представляващи фотокопие на изискуемите по чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 стикер и холограма, както и други документи във връзка с осъществяване на таксиметров превоз. Правилно тричленният състав е приел, че при така установената фактическа обстановка твърдението за противоречие на нормите от наредбата с тази на закона, е неоснователно. Само по себе си, изискването за поставяне на стикера и холограмата на предното стъкло, не доказва по категоричен начин, че се ограничава видимостта през предното стъкло и стъклата на задните врати на автомобила. Всеки лек автомобил е със собствена конструкция, размер и наклон на стъклата и водачът може да прецени как да бъде поставен стикера или холограмата по начин, който да не ограничава видимостта му към пътя. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, Наредбата не поставя изискване за залепване на стикерите и холограмата на точно определено място, което позволява да се спази разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В касационната жалба не са посочени данни, оборващи това твърдение на съда, а отново са представени доказателствата, депозирани с писмената защита пред първата инстанция. С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда за законосъобразност на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредба № 34/6.12.1999 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и липса на противоречие с чл. 105 от ЗДвП. Заложените изисквания към таксиметровите превозвачи са обвързани със защита правата на клиентите и яснота по предлаганата им таксиметрова услугата с цел избягване злоупотребата с цените за превоза и данните за превозвача. В касационната жалба бланкетно е релевирано и оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата касационна инстанция не констатира такъв порок на обжалваното решение. Съдът е спазил процесуалните норми по АПК, като от своя страна е осъществил контрол по спазване от административния орган на законоустановените административнопроизводствени правила. Съществено нарушение би било налице, когато то ефективно би повлияло върху съдържанието на акта и когато органът би стигнал до други фактически и правни изводи при издаването му. Наредбата е издадена във връзка със законовата делегация по чл. 12а, ал. 5 от ЗДвП, според който редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В Закона за нормативните актове са предвидени етапите по издаване на подзаконовите нормативни актове, които в случая са спазени. По делото е приложен доклад от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията рег. № 10-03-180/10.08.2011 г. относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като в § 6 от проекта е направено предложение за изменение и допълнение на чл. 21, ал. 1, т. 7 от същата. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 34 е публикуван в сайта на Министерството на 19.08.2011 г. за обществено обсъждане, а изменението на оспорения текст е прието от министъра на транспорта, информационните технологии и обнародвано в ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г. По изложените съображения настоящият петчленен състав счита, че изискванията към водачите на таксиметрови автомобили по чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници не водят до ограничение на видимостта по време на шофиране, в противоречие с чл. 105 от ЗДвП, а защитават интересите на гражданите във връзка с осъществяване на контрол по извършваните таксиметровите услуги, както и избягване на опасността от въвеждане в заблуда на потребителите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,