Решение № 4762 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2023 г.
ВАСОсмо отделение16.04.2024 г.докладчик Мария Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 121 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 106/2023 г. по описа на Административен съд Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "НИК 2007 ООД против Решение 32-54362 от 09.02.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА "НИК 2007 ООД, [ЕИК] да заплати на Агенция Митници сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция /ТД/ Митница Варна към Агенция Митници, подадена чрез юрисконсулт Димитрова срещу Решение 121 от 03.10.2023 г., постановено по адм. дело 106/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което по жалба на НИК 2007 ООД е отменено Решение 32-54362 от 09.02.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока и законосъобразно е определил митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 §1, буква д) от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура с писмо рег. 32-197213 от 15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на административното сътрудничество. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. В писмено становище по делото поддържа касационната жалба. Претендират се разноски и алтернативно се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът НИК 2007 ООД, гр. Шумен, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева оспорва касационната жалба, като в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение към митническа декларация /МД/ MRN 20BG002005025336R2/12.02.2020 г. на Директора на ТД Митница Варна, с рег. 32-54362/09.02.2023 г., потвърдено с Решение Р-174/32-122234/30.03.2023 г. на Директора на Агенция "Митници" град София, с което на основание чл. 70 и чл. 71 §1, б. "д" от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 36 136.52 лв., отказано е предоставянето на преференциално третиране по чл. 56 параграф 2 б. "г" от Регламент /ЕС/ 952/213 във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария и са определени суми за досъбиране за мито в размер на 3 613.52 лв. и за ДДС 6 050.00 лв. или общо 9 663.52 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични вземания. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.02.2020 г. в МП Пристанище Варна е постъпила МД с MRN 20BG002005025336R2/12.02.2020 за внос и поставяне под режим свободно обращение на лек автомобил, употребяван, катастрофирал, марка: БМВ модел: 540i, тип xDrive, брой места - 5, първа регистрация 31.05.2018 г., цвят сив, раб. Обем 2998 куб.см, мощност 250 KWDIN, двигател : неоткрит, бензин, шаси: WBAJM11030B209943, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център /Е. С.Export Center SA/, в която е посочено, че стойността на автомобила е 4 950 CHF, а транспортните разходи възлизат на 500 лв., като първоначално определените мито и ДДС са изчислени спрямо общата декларирана договорна стойност в размер на 3463,65 лева на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В рамките на осъществен последващ митнически контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 е изпратено писмо 32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" с искане да бъде отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. С писмо peг. 32-202469/20.06.2022 г. от Централно митническо управление на Агенция "Митници" е препратен до ТД Митница Варна получения отговор от швейцарската митническа администрация, регистриран в ЦМУ с вх. 32-197213/15.06.2022 г. Съобразно извършена проверка от швейцарските митнически власти на износителя Е. С. Export Center SA е установено, че автомобилът марка БМВ модел 540i, тип xDrive, шаси: WBAJM11030B209943 е продаден от същия износител и е фактуриран на 01.02.2020 г. на НИК 2007 ООД, гр. Шумен на друга, по-висока стойност от 19 600 CHF. Към отговора на швейцарските митнически власти е приложена и фактура от 01.02.2020 г., с предмет покупко-продажба на същия лек автомобил, деклариран като стока 6 към процесната МД от дружеството-жалбоподател. Митническите органи на Конфедерация Швейцария са посочили, че приложената към писмото фактура на автомобила не е издадена и подписана от посочения продавач, същата е с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени, поради което считат че става въпрос за фалшифицирани документи. Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 до дружеството вносител било изпратено писмо рег. 32-246673/25.07.2022 г., с което е изискано да се представят в 7-дневен срок документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност по процесната декларация, а именно заверени копия на договори, документи за транспорта, документи за плащания, документи за формиране на продажната цена на стоката и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация в определения срок, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност. В отговор на писмото дружеството е дало разяснения, че всички документи с които разполага са представени към митническата декларация. Сумата за закупуване на автомобилите е била заплатена в брой на дилър, участващ в търга за катастрофирали автомобили. Продажна цена е пазарната към момента на продажбата и не са калкулирани други цени. Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с рег. 32-370176/31.10.2022 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 144 §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на декларираната стока под 6, а именно в размер на 36 136.52 лв. - 19 600 CHF х 1.81549 за 1CHF + 500.00 лв. декларирани разходи с код АК. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, като същото не е депозирало възражение. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство решение. За да отмени административния акт първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и въз основа на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 70 от Регламент (EC) 952/2013 г. е установен общия принцип за определяне на МС на базата на договорената стойност, респ. на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на съюза. В конкретния случай съдът е счел, че не е спазен предвидения в регламента ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, предвид което органът е допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните норми. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са мотивирали съмненията си по отношение на декларираната митническа стойност и позоваването на отговора на швейцарските митнически органи не е достатъчно, предвид липсата на доказаност, че определената по-висока митническа стойност е договорната такава. Посочено е, че липсва извършена проверка в счетоводството на продавача и купувача относно това какво е договорено или платено за процесния лек автомобил, предмет на вноса и как е извършено плащане, при наличие на противоречива информация. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В конкретния случай митническите органи са определили митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 §1, буква д) от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура с писмо рег. 32-197213 от 15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на международното сътрудничество. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и не е установил основанията за промяната й по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област. При извършената му проверка от швейцарските митнически власти износителят E. C. Export Center SA е представил фактура от 01.02.2020 г. с различна продажна цена на автомобила в размер на 19 600 CHF, по която купувач е НИК 2007 ООД. Проверката е извършена на основание и съгласно изискванията на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, а така също на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област. Мотивът на административния съд, че не е установено да е било проверявано счетоводството на "Е. С. Export Center SA, е необоснован, защото отговорът на швейцарските митнически органи е направен именно въз основа на данните, съдържащи се във фактурата, представена пред тях от този износител. Въз основа на така събраните доказателства, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурата от 01.02.2020 г. г., която е представена пред швейцарските власти от износителя. При тези факти незаконосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката. В обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви относно неприемането на декларираната от вносителя преференция по чл. 56 § 2 б. "г" от Регламент ( ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Представената от износителя фактура не съдържа декларация за преференциален произход на стоката. По делото не са ангажирани други доказателства във връзка с декларираната преференция от страна на вносителя, чиято е доказателствената тежест, поради което определеното в оспорения акт мито е дължимо. Предвид изложеното решението на Административен съд - Шумен следва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата на "НИК 2007 ООД. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер от 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение