Решение № 4368 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2015 г.

Решение № 4368 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Марица" - Пловдив, чрез пълномощника му юрк. В. К., срещу решение № 1125 от 02 юни 2015 г., постановено по адм. д. № 2732/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № РД-09-964/04 септември 2014 г. на кмета на община "Марица". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата В. С. Я., чрез пълномощника й адв. А. Ш., са представени писмен отговор и писмена защита, в които са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените по пред касационната инстанция разноски по приложен списък. Другата ответница - В. Т. К., не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на В. С. Я. срещу заповед № РД-09-964/04 септември 2014 г. на кмета на община "Марица", с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна сграда", находяща се в УПИ VI-101, кв. 7 по плана на с. Костиево, община "Марица", област Пловдив. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни разпоредби, поради което е отменил административния акт. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната масивна сграда е построена в периода 1983-1984 г. от праводателите на собственика на имота В. С. Я. на вътрешната регулационна линия със съседния поземлен имот на калкан с построен в този имот гараж. Установено е също така, че наредената за премахване с оспорената заповед масивна сграда е част от сграда, използвана в едната част за гараж, а в другата - процесната, за лятна кухня. Сградата е строена без за това да са одобрявани инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. При тези данни изводите на административния съд за допуснати нарушения, водещи до отмяната на заповедта, са правилни. Законосъобразно е приетото, че в процесния административен акт липсва описание на незаконния строеж такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. Това е така, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. Конкретния строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, както е приел и административния съд. Както в оспорената заповед, така и в преписката по издаването й, строежът масивна сграда е посочен като самостоятелен обект, какъвто обаче на място не съществува. Законосъобразен е и извода на административния съд, че процесния незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като строителството е извършено преди 07 април 1987 г. и е допустим както по правилата и нормативите, действали при изграждането му - чл. 113 от ППЗТСУ, така и съгласно чл. 42 от ЗУТ. Тук следва - във връзка с направеното в касационната жалба възражение, да се отбележи, че наличието, респ. липсата на съгласие за изграждането на постройката от допълващото застрояване не е елемент от условията за търпимост на строежа, а само на неговата законност. В случая не е спорно, че процесната сграда е незаконно изградена, но е търпима, поради което съгласно императивната норма на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не подлежи на премахване. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното от Весела Янчева искане касаторът ще следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,