Решение № 15048 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2019 г.

Решение № 15048 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив против решение № 489 от 6.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3291/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 10 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на първоначално подадената жалба и присъждане на разноски. Ответникът – Д. Ганчев от [населено място], [област], чрез адвокат Митрова, в отговор по чл. 213а, ал. 1 АПК и писмена защита от 16.10.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 489 от 6.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3291/2018 г., съставът на Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-204 от 12.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 155-00-169-5 от 14.09.2018 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. Делото е изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването по безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО по заявление вх. № 155-00-169 от 14.05.2018 г., подадено от Д. Ганчев. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: С разпореждане № 155-00-169-5 от 14.09.2018 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив, което е потвърдено с решение № 2153-15-204 от 12.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, на Д. Ганчев от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 10 КСО. Прието е, че в резултат на извършената от контролен орган на НОИ проверка, приключила с констативен протокол № КП-5-15-00456542 от 10.09.2018 г. е било установено, че в действителност Ганчев не е упражнявал трудова дейност при работодателя ЕТ "Агромилк – Д. Иванов", а данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са некоректно подадени. При преценка на съдържанието на констативен протокол № КП-5-15-00456542 от 10.09.2018 г. във връзка с цитираните в него доказателства, не се налага обоснован и категоричен извод, че Д. Ганчев не е работил във фермата, намираща се в с. Градина като работник-животновъд през спорния период. При проверката е установено наличие на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за извършване на определена работа на цитираната длъжност за времето от 24.04.2018 г. до 12.05.2018 г. и заповед от 14.05.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Констатирано е наличие на ведомости за заплати, подписани от Ганчев и удостоверяващи получаване в брой на трудово възнаграждение. Установено е, че за лицето са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 24.04.2018 г. до 11.05.2018 г., като са отразени 5 работни дни през м. април 2018 г. и 7 работни дни през м. май 2018 г., като органите на ТП на НОИ – Пловдив не оспорват внасянето на осигурителните вноски. В приложението към протокола не е отразено писмено обяснение на работодателя Д. Иванов, нито се сочи, че той е заявил, че Генчев не е работил при него. Вместо това е записано, че при проверката от собственика на фирмата не се представиха логични обяснения защо е било необходимо назначаването на работници животновъди за няколко дни, както и не се представиха убедителни доказателства, доказващи упражняването на трудова дейност от Ганчев и Арабаджиев. Според контролния орган Ганчев е заявил, че е работил във фермата, намираща се в с. Градина като работник-животновъд, но отговаря много пестеливо относно работата, която е извършвал – почиствал е помещенията на животните, поправял е доилки и поилки. Задължения по поддържане хигиената в помещенията за отглеждане на животни, пускане в действие на линиите и съоръженията за хранене, доене, вода и вентилация попадат в длъжностната характеристика на длъжността "работник-животновъд", отразена в констативния протокол. Не е нужно работникът да възпроизведе пред органите на НОИ цялостното съдържание на длъжностната характеристика, за да ги убеди, че е осъществявал трудова дейност. С административната преписка е представено заверено от ответника копие на трудовата книжка на Д. Ганчев, в която работодателят е оформил спорния период. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, който документ не е оспорен от процесуалния представител на ТП на НОИ гр. Пловдив. Административният орган не е съобразил доказателствената сила на трудовата книжка, която е изрично законово регламентирана. Съдът правилно се е позовал на посочения официален удостоверителен документ, на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за извършване на определена работа на длъжността "работник-животновъд" с точно фиксирано време от 24.04.2018 г. до 12.05.2018 г. и заповед от 14.05.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради завършване на определената работа (датите 12 и 13.05.2018 г. са събота и неделя). Съобразени са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и внесените от работодателя осигурителни вноски. От изложеното се налага изводът, че констативен протокол № КП-5-15-00456542 от 10.09.2018 г., на който органите на ТП на НОИ – Пловдив са се позовали при издаване на процесните административни актове не установява, че Ганчев не е упражнявал трудова дейност през процесния период и при посочения осигурител. В решение № 2153-15-204 от 12.10.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив се съдържат предположения и съмнения за излизане от хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО, които не могат да бъдат основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. При съставянето на констативния протокол, както и при издаване на последващите оспорени административни актове не е съобразена нормата на чл. 68, ал. 2 КТ, съгласно която работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието. Обстоятелствата, че въз основа на коментирания протокол на осигурителя са издадени задължителни предписания № 3 Д-1-15-00456541 от 10.09.2018 г. да заличи подадените данни с декларация обр. № 1 за Д. Ганчев, че тези предписания не са обжалвани от ЕТ "Агромилк-Д. Иванов" и към 14.01.2019 г. са изпълнени от търговеца, не променят изводът, че органите на НОИ необосновано са постановили отказ. Независимо, че са снети обясненията му, т. е. Ганчев е участвал в административното производство, на него не е бил връчен констативния протокол, нито задължителните предписания, които пряко рефлектират в правна му сфера. Правилно съдът е отбелязал, че Ганчев е останал извън специфичното административно правоотношение между контролния орган и адресата на предписанията. Последните са връчени на работодателя, чиито интереси се свеждат до това да не бъде санкциониран от НОИ и има полза да му бъдат възстановени внесените осигурителни вноски. При писмените доказателства относно наличието на трудово правоотношение, посочени по-горе и обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд, то неговото съждение, че свидетелските показания кореспондират с тези доказателства и също водят до извод, че Ганчев е извършвал трудова дейност, за която е подлежал на осигуряване, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Свидетелката Серафимова дава и показания във връзка с наличието на текучество във фирмата. След като самият процесуален представител на ответника, въз основа на представени от него доказателства заявява, че едва към 14.01.2019 г. предписанието да заличи подадените данни с декларация обр. № 1 за Д. Ганчев са изпълнени от ЕТ "Агромилк-Д. Иванов", разпореждане № 155-00-169-5 на Ръководителя на осигуряването по безработица при Териториално поделение на НОИ – Пловдив е от 14.09.2018 г., а решение № 2153-15-204 на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив е от 12.10.2018 г., то към съответните дати на издаването им данните не са били заличени и лицето е фигурирало в регистрите на НАП като осигурено лице с внесени осигурителни вноски, факти и обстоятелства, които сами по себе си обосновават незаконосъобразност на цитираните административни актове. При отчитането им, съдът не е нарушил нормата на чл. 142, ал. 2 АПК. В този смисъл правилно е преценил, че заличаването на данните е станало вследствие на административнопроизводствени действия на НОИ, извършени в противоречие с чл. 118, ал. 1 и чл. 75, ал. 5 КТ, с които по същество е извършена със задна дата лишена от законово основание промяна в съществувало и погасено трудово правоотношение, и именно поради тези действия се е стигнало до заличаване на данните едва към 14.01.2019 г. Неправилна е тезата на касатора, че от значение е само последния факт, за да се обоснове законосъобразност на разпореждането и решението. Нормата на чл. 142, ал. 2 АПК не отменя разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, нито задължението на административния орган да издаде своя акт в съответствие с фактическите и правните основания към този момент. Съдът е развил подробни съображения относно наличието на останалите предпоставки по чл. 54а, ал. 1 КСО, които по същество не са били оспорени от ответника. Правилен е изводът му за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от такова естество не са били допуснати. Не се установяват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебния акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на ТП на НОИ – Пловдив не са дължими. Ответникът Д. Ганчев, чрез адвокат Митрова, е направил искане за присъждане на разноски по делото, но не е представил документи, установяващи разноски за касационна инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,