Решение № 11463 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от БТК ЕАД, сега "Виваком България" ЕАД срещу решение 3215/18.05.2021 г., постановено по адм.д. 3213/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на БТК ЕАД срещу акт за прихващане или възстановяване П-29002919018298-004-001/05.12.2019 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, потвърден с решение 266 от 18.02.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване П-29002919018298-ОРП-001/28.01.2019 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, е било възложено извършването на проверка на БТК ЕАД. Резолюцията е била издадена по повод подадено по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК искане за прихващане или възстановяване вх. 26-Б-787/18.01.2019 г., с което дружеството е поискало възстановяване на ДДС, начислен на основание чл. 79 от ЗДДС, общо в размер на 1 304 090, 56 лв., представляващ приспаднат данъчен кредит при бракуване на материални запаси и дълготрайни материални активи. Съобразно искането на търговското дружество, внесеният ДДС е недължимо внесен, тъй като нормата на чл. 79 от ЗДДС неправилно е възприела разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112, доколкото тази разпоредба постановява да не се прави корекция на ползвания данъчен кредит в случай на унищожаване, погиване на вещ, надлежно доказани, или потвърдени. Посочва се неточност в българския превод, който използва думата погиване. Във версиите на другите езици на директивата използваната дума е с по-различно значение например в английската версия думата е loss загуба, изгубване, липса, брак, в немската е verlust загуба, изгубване, липса, във френската perte загуба, в италианската - perdita загуба. По този начин българските правила за корекция на ползван данъчен кредит са по-стриктни от тези в директивата, което е в нарушение на правото на Европейския съюз. Посочва се, че чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗДДС неправилно изисква да се прави корекция на ДДС кредит в случай на унищожени стоки, извън непреодолима сила, аварии и акцизни стоки под административен контрол, когато това е надлежно доказано с документи, липси извън изключението в чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, надлежно доказани с документи, дефектни/неработещи/негодни за употреба стоки, когато това е надлежно доказано с документи, брак и отписване на стоки освен в изключенията в чл. 80, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗДДС, когато за това има бизнес причини и това е надлежно доказано с документи. Поради това неправилно пренасяне на разпоредбите на директивата в чл. 79, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, БТК ЕАД неправилно било направило корекция на ползван данъчен кредит общо в размер на 1 304 090, 56 лв. за периода октомври 2014 г. декември 2017 г. В хода на проверката дружеството е обяснило, че причините за бракуване на активите са поради дефектни, неработещи, негодни за употреба или остарели като технология устройства, съоръжения и оборудване крайни устройства като телефони, телевизионни приемници и кутии, предаватели и други апарати от базови станции и друго техническо оборудване, устройства и стоки, които не могат да бъдат реализирани на пазара остарели модели, недобър търговски вид, мебели, одобрения и рекламни материали, които вече не могат да бъдат използвани поради промяна във визията или рекламната кампания. Посочено е, че при бракуването на стоките се следват процедури, утвърдени от БТК ЕАД. Бракуването се извършва с протокол за брак, който се одобрява от комисия, като бракуваното оборудване се събирало в склад на дружеството, като при достигането на определено количество се изнасяло на скрап, предавано с приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки на външни дружества, с които има сключено договори. Искането за възстановяване на ДДС във връзка с корекциите е само в случаите на брак, като от тези случаи е формирана обща сума в размер на 1 304 090, 56 лв. В резултат на извършената проверка е издаден акт за прихващане или възстановяване П-29002919018298-004-001/05.12.2019 г., с който е отказано възстановяване на ДДС, начислен на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС общо в размер на 1 304 090, 56 лв., във връзка с извършена корекция на ползван данъчен кредит при брак на материални запаси и дълготрайни материални активи. Актът за прихващане или възстановяване е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 266/18.02.2020 г. го е потвърдил. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за прихващане или възстановяване, той е потвърден с решение 3215/18.05.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 3213/2020 г. В хода на съдебното производство е била изслушана съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението на която БТК ЕАД разполага с документи, включващи поръчки за изкупуване на вторични суровини, фактури за продажби на такива суровини и описи към тях, приемо-предавателни протоколи за предаването им на изкупващите дружества и кантарни бележки, които позволяват да се проследи, че бракуваните активи са продадени или са унищожени и изхвърлени. Въз основа на справките, придружени и от първичните счетоводни документи протоколи за брак, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, фактури за продажби на вторични суровини и придружаващите ги описи, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки е направен извода, че от бракуваните дългтрайни активи и материални запаси за периода м. октомври 2014 г. м. декември 2017 г., за които е извършена корекция на ползван ДДС кредит в размер на 304 090, 56 лв. са били продадени като вторични суровини дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер общо 949 676, 15 лв., от които 655 442, 38 лв. за дълготрайни активи и 294 233, 77 лв. за материални активи, са унищожени и изхвърлени дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер на общо 354 414, 39 лв., от които 346 902, 84 лв. за дълготрайни активи и 7 511, 55 лв. за материални запаси. Стоки и услуги, за които БТК ЕАД е извършила корекция на ползван данъчен кредит в размер на 1 002 345, 22 лв. през периода октомври 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството на дружеството като дълготрайни материални активи. Те са подлежали на счетоводна амортизация и за тях е налична информация къде са били използвани в дейността на БТК ЕАД. Стоки, за които БТК ЕАД е извършила корекция на ползван данъчен кредит в размер на 301 745, 36 лв. през периода октомври 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството като материални запаси. Те не са подлежали на счетоводна амортизация, защото според приложимите счетоводни стандарти материалните запаси не се амортизират. Налична е информация къде са били използвани в дейността на дружеството. Решението е неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че с подадено по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК искане за прихващане или възстановяване вх. 26-Б-787/18.01.2019 г., дружеството е поискало възстановяване на ДДС, начислен на основание чл. 79 от ЗДДС, общо в размер на 1 304 090, 56 лв., представляващ приспаднат данъчен кредит при бракуване на материални запаси и дълготрайни материални активи. Съобразно искането на търговското дружество, внесеният ДДС е недължимо внесен, тъй като нормата на чл. 79 от ЗДДС е неправилно възприела разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112, доколкото тази разпоредба постановява да не се прави корекция на ползвания данъчен кредит в случай на унищожаване, погиване на вещ, надлежно доказани, или потвърдени. Не се спори между страните, установява се от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, че БТК ЕАД разполага с документи, включващи поръчки за изкупуване на вторични суровини, фактури за продажби на такива суровини и описи към тях, приемо-предавателни протоколи за предаването им на изкупващите дружества и кантарни бележки, които позволяват да се проследи, че бракуваните активи са продадени или са унищожени и изхвърлени. Въз основа на справките, придружени и от първичните счетоводни документи протоколи за брак, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, фактури за продажби на вторични суровини и придружаващите ги описи, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки е направен извода, че от бракуваните дълготрайни активи и материални запаси за периода м. октомври 2014 г. м. декември 2017 г., за които е извършена корекция на ползван ДДС кредит в размер на 304 090, 56 лв. са били продадени като вторични суровини дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер общо 949 676, 15 лв., от които 655 442, 38 лв. за дълготрайни активи и 294 233, 77 лв. за материални активи, са унищожени и изхвърлени дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер на общо 354 414, 39 лв., от които 346 902, 84 лв. за дълготрайни активи и 7 511, 55 лв. за материални запаси. Стоки и услуги, за които БТК ЕАД е извършила корекция на ползван данъчен кредит в размер на 1 002 345, 22 лв. през периода октомври 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството на дружеството като дълготрайни материални активи. Те са подлежали на счетоводна амортизация и за тях е налична информация къде са били използвани в дейността на БТК ЕАД. Стоки, за които БТК ЕАД е извършила корекция на ползван данъчен кредит в размер на 301 745, 36 лв. през периода октомври 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството като материални запаси. Те не са подлежали на счетоводна амортизация, защото според приложимите счетоводни стандарти материалните запаси не се амортизират. Налична е информация къде са били използвани в дейността на дружеството. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 79 от ЗДС, във връзка с чл. 185 от Директива 2006/1128ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 185 корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16. Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция. Съгласно чл. 186 държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185. Тази подробни правила са определени от българската държава в чл. 79 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал 3 от ЗДДС, редакция 01.01.2013 г. регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съобразно посочения текст на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, редакция 01.01.2017 г., регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове т. 1; унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката - т. 2; липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали т. 3; технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност т. 4; брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт т. 5; брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност т. 6. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, те са установени правилно и от първоинстанционния съд. При съобразяване на предмета на спора, тази съдебна инстанция е отправила преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-127/22, по което е постановено решение от 4 май 2023 г. При съобразяване на конкретно поставените и относими за този правен спор въпроси, съдът на Европейския съюз е дал изключително полезни отговори на поставените въпроси, съобразени и с фактическата обстановка по това съдебно производство. Установено е от събраните по делото доказателства, че в периода от октомври 2014 г. до декември 2017 г. БТК ЕАД бракува различни стоки, като бракуването е извършено при спазване на приложимата национална правна уредба това е и обстоятелство, по което страните не спорят. След това някои от тези стоки са продадени като отпадъци на трети данъчнозадължени предприятия, а други са били унищожени или изхвърлени. С оглед на тези установени факти, Съдът на Европейския съюз е дал отговор на поставените от българския съд въпроси при съобразяването на тези три хипотези дали се следва корекция при бракуване на стоки, които впоследствие са били продадени като отпадъци на трети данъчнозадължени лица, при бракуване на стоки, които впоследствие са били унищожени, при бракуване на стоки, които впоследствие са били изхвърлени. Съобразено е обстоятелството, че именно посочените действия по бракуване са причина за извършването на корекции, включващи връщане на приспаднатия ДДС по получени доставки във връзка със съответните стоки, като между 2014 г. и 2016 г. корекциите са извършени съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в предишната му редакция, а след 1 януари 2017 г. съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Както посочва и в искането си за отправяне на преюдициално запитване, настоящата съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че бракуването на стоки се изразява в отписването им от счетоводния баланс, като в българското право това понятие се тълкува като отнасящо се до активи или материални запаси, които са станали неизползваеми или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение поради физическото им изхабяване или повреда, или когато са морално остарели и не е възможно да бъдат използвани или продадени. Това тълкуване означава изчерпването на икономическия потенциал на съответните стоки при използването им в рамките на икономическата дейност на предприятието. В тази връзка въпросът, който е бил поставен от тази съдебна инстанция е да се установи дали чл. 185, параграф първи от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от обложената с ДДС продажба на тази стока като отпадък, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на тази разпоредба. Въпросът е бил поставен при съобразяване на установенете по спора факти и на съдържанието на чл. 185, параграф първи от директивата, съгласно който корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. В случая от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че голяма част от съответните стоки (другата част са били унищожени или изхвърлени) са били продадени от данъчнозадълженото лице в рамките на облагаеми доставки. Това обстоятелство се установява и от изслушаната в производството пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. При съобразяването на това обстоятелство, Съдът на Европейския съюз приема, че следва да се констатира, че е изпълнено условието, което позволява прилагането и запазването на правото на приспадане, като приема и обстоятелството, че е без значение, че продажбата на отпадъци не е част от обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което извършва такава продажба, или че стойността, на която съответните стоки са реализирани е по-ниска спрямо първоначалната им стойност тъй като са продадени като отпадъци, или че по същата причина е променено първоначалното им естество. При съобразяване на тези обстоятелства, Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 185, параграф първи от дириктивата трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от обложената с ДДС продажба на тази стока, не представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на тази разпоредба. Следователно корекция не се следва, като при това обстоятелство изводите на първоинстанционния съд са неправилни, а актът за прихващане или възстановяване е незаконосъобразен. При съобразяване на установените факти, че другата част от бракуваните стоки са били унищожени и изхвърлени, тази съдебна инстанция е поставила и другите два въпроса в искането си за отправяне на преюдициалното запитване. Поставеният въпрос е дали чл. 185 от директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за коята данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизплзваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на параграф 1 от този член, и ако да, дали бракуването на стоката при такива обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или надлежно доказано и потвърдено погиване по смисъла на параграф 2 от посочения член, макар да не става въпрос за събитие, което е извън контрола на данъчвозадълженото лице и което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от последното. Поставеният въпрос е с оглед съдържанието на текста на чл. 185, параграф 1 от директивата, съгласно който корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например, когато покупките се анулират или се получат намаления на цените, както и с оглед на текста на параграф 2, съгласно който чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност, или даването на мостри, посочени в чл. 16. Съдът на Европейския съюз приема, че унищожаването на дадена стока неминуемо води до отпадане на всякаква възможност тя да бъде използвана в рамките на облагаеми доставки, като резултат на това е и извода, че унищожаването представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на чл. 185, параграф 1 от директивата. Съдът приема, че хипотезите по чл. 185, параграф 2 от директивата на унищожаване, погиване или кражба съответстват на случаи на претърпени икономически загуби, но и че настъпването на тези събития трябва да бъде надлежно доказано или потвърдено съгласно първата алинея от тази разпоредба. Разбирането на Съда на Европейския съюз е, че чл. 185 от директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на параграф 1. Приел е, че такава хипотеза, обаче представлява унищожаване по смисъла на параграф 2, първа алинея от посочения член независимо, че става въпрос за доброволно действие, и поради това тази промяна не води до заължение за корекция, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лиц. Надлежно доказаното изхвърляне на дадена стока трябва да бъде приравнено на унищожаването й, стига да води конкретно до необратимото изчезване на стоката. В процесния случай, несъмнено се установява от събраните по делото доказателства, това е обстоятелство, по което страните не спорят, че дружеството разполага с документи, включващи поръчки за изкупуване на вторични суровини, фактури за продажбата на такива суровини и описи към тях, приемо-предаваетлни протоколи за предаването им на изкупуващите дружества и кантарни бележки, които позволяват да се проследи, че бракуваните активи са продадени или са унищожени и изхвърлени. В заключението си по изслушаната съдбна експертиза в производството пред първоинстанционния съд, експертът посочва, че въз основа на справките, придружени и от първичните счетоводни документи (протоколи за брак, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, фактури за продажби на вторични суровини и придружаващите ги описи, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки) може да се направи извод, че от бракуваните дълготрайни активи и материални запаси за периода октомври 2014 г. декември 2017 г., за които е извършена корекция на ползван ДДС кредит в размер на 1 304 090, 56 лв. са продадени като вторични суровини дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер общо на 949 676, 15 лв. (от които 655 442, 38 лв. за дълготрайни активи и 294 233, 77 лв. за материални запаси), са унищожени и изхвърлени дълготрайни активи и материални запаси, за които е направена корекция на ползван ДДС кредит в размер общо на 354 414, 39 лв. (от които 346 902, 84 лв. за дълготрайни активи и 7511, 55 лв. за материални запаси). Съгласно заключението на експертизата, стоки и услуги, за които БТК ЕАД е извършила корекция на ползван ДДС кредит в размер на 1 002 345, 22 лв. през периода октомври 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството на дружеството като дълготрайни материални активи, те са подлежали на счетоводна амортизация и за тях е налична информация къде са били използвани в дейността на дружеството. Стоките, за които дружеството е извършило корекция на ползван ДДС кредит в размер на 301 745, 36 лв. през периода октомврии 2014 г. декември 2017 г. са били заведени в счетоводството като материални запаси, те не са подлежали на счетоводна амортизация, защото според приложимите счетоводни стандарти материалните запаси не се амортизират, налична е информация къде са били използвани в дейността на дружеството. Следва извода, че унищожаването на стоките, осъществено от дружеството представлява унищожаване по смисъла на параграф 2 на чл. 185 от директивата, доколкото се установява, че същото е надлежно доказано. На унищожаването на стоките следва да се приравни и изхвърлянето, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че същото е надлежно доказано. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че става въпрос за доброволно действие, доколкото унищожаването и погиването са надлежно доказани и вече няма обективно полза от стоките за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. При съобразяването на така установените извод, корекция не се дължи, решението на първоинстанционния съд е направилно, актът за прихващане или възстановяване е незаконосъобразен. Тази съдебна инстанция съобразява и обсоятелството, че въпросите, по които е отправено преюдициалното запитване не обхващат в предметния си обхват случаите на технологичен брак. По отношение на възраженията, направени в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника по спора, същите са неоснователни, като следва да се съобрази отговорът на Съда на Европейския съюз по петия поставен въпрос, съобразно който отговор, член 185 от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото й изчезване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено, и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд. При съобразяване на обстоятелството на приложимост на чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, след отмяната на административния акт, преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган инспектор по приходите в ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, кайто следва да спази дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора в проведеното съдебно заседание, поради което следва му се присъдят разноските за касационното производство, за които са представени доказателства, че са били направени, а именно разноските за внесена държавна такса за касационно обжалване на първоинстанционното съдебно решение в размер на 1700 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение