Решение № 6707 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2019 г.

Решение № 6707 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Петров, срещу решение № 1493 от 08.07.2019 г. по адм. д. № 908/2018 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отменено по жалба на Е. О. от [населено място] изменение в кадастралния регистър (КР) на гр. Петрич, състоящо се във вписване на основание чл. 53а от ЗКИР в кадастралния регистър на А. У. като собственик на имот идентификатор № 56126.245.9, обективирано в уведомление от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Благоевград до И. О., А. Д., К. О. и Е. О. в качеството им на наследници на А. О. С решението административната преписка е изпратена на Началника на СГКК – гр. Благоевград за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и е осъдена СГКК – гр. Благоевград да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като се твърди липса на годен за оспорване акт. Твърди, че съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. е бил задължен да извърши вписването, тъй като е бил представен от А. У. нотариален акт за придобито право на собственост по давност на имота, поради и което само е уведомил другите лица за извършеното вписване. Поради това твърди, че обжалваният акт представлява само съобщение, което административно производствено волеизявление, което не подлежи съгласно чл. 64 от АПК на самостоятелен контрол. Твърди и че се касае за изменение на КР по чл. 53а от ЗКИР, което съгласно чл. 53, ал. 1 от същия закон е само дейност по поддържане на КР в актуално състояние. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно неуведомяване на заинтересовани страни в производството. Твърди, че в случая не е имал такова задължение доколкото му е представен нотариален акт за придобиване на имота по давност, като за административния орган не е налице право да осъществява преценка на собственическите права, а е следвало да извърши вписването. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът Е. О. с писмени бележки чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците И. О., А. Д. и А. У. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С оспореното решение, административният съд е отменил изменението на КР на гр. Петрич, обективирано чрез действията на органа по кадастър за промяна с вписване в кадастралния регистър на собственика на имот идентификатор № 56126.245.9 като са заличен като собственик А. О. и е записан като собственик А. У., без издаване на заповед по реда на чл. 53а от ЗКИР. Приел е, че това е волеизявление на органа по чл. 53а от ЗКИР и съответно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Приел е, че изменението е извършено от компетентен орган. Посочил е, че Е. О., И. О., К. О. и А. Д. са били заинтересовани страни в административното производство по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и е следвало да участват задължително в административното производство. Приел е, че след като не са били уведомени за започналото административно производство, обективираният чрез действие на началника на СГКК – гр. Благоевград административен акт, е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК и принципа по чл. 26 от АПК. Поради това и позовавайки се на нормата на чл. 168, ал. 4 от АПК (нова ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) само поради допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила е отменил оспореното изменение в КР. Решението е частично правилно. Съгласно чл. 53а ал. 1 от ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53 от ЗКИР, като в настоящия случай не е спорно, че е възникнала хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 вр. ал. 2 от ЗКИР, а именно налице е "снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост" и съответно вписан нотариален акт за това, въз основа на което е извършено действието по изменение на КР. В настоящия случай спорното изменение е извършено чрез действие волеизявление на органа, при което не е налице акт с номер и дата. В рамките на компетентността на началника на СГКК за съответния район е изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, поради е правилен извода на съда, че оспореното действие е акт по смисъла на закона и е извършено от компетентния за това орган. Поради това е неоснователно възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по отношение на акт, неподлежащ на съдебен контрол. Неправилно АС – гр. Благоевград е приел, че в случая е допуснато нарушение от категорията на съществените при постановяване на акта, досежно уведомяването на заинтересованите страни в производството. Напротив, тъй като в случая не се е развило административно производство, то заинтересованите страни са били надлежно уведомени и са упражнили правото си на защита. Т. е. не е налице това основание за отмяна на акта. Правилно е решението досежно извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното изменение в частта, в която е бил заличен от кадастралния регистър като собственик на имот идентификатор № 56126.245.9 А. О. Не са били налице законовите предпоставки за заличаването на А. О., респективно наследниците му, като собственик на посочения имот, тъй като не са налице данни имота да е бил отчужден или да е преминал върху другиго. Напротив О. и наследниците му се легитимират с титул за собственост – решение на поземлена комисия за възстановения им имот, поради и което са налице основания да останат вписани на това основание в кадастралния регистър. Неправилно е решението за материална незаконосъобразност на оспореното изменение в частта, с която е допуснато вписването в КР като собственик на имота на А. У.. Това е така, тъй като и по отношение на него са били налице основания за вписването му като собственик на имота, а именно представения нотариален акт за констатиране на право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка (въз основа на давностно владение). Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 5 вр. ал. 2 от ЗКИР така представения вписан в службата по вписванията е основание. Видно обаче от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗКИР същата се отнася за имоти, който не са били отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри до този момент. Т. е. при наличие на титул за собственост на придобито по давност такова право е налице задължение за вписването на легитимиралия се собственик с такъв акт. От това обаче не следва, че в случай за имота са налице вписани други собственици, за които е налице конкуриращ се титул за собственост, същите могат и следва да бъдат заличени. Напротив в този случай съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за административния орган възниква задължение "При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи". Т. е. в настоящия случай е било задължение за административния орган да впише У. в кадастралния регистър, което той е и сторил. Не е било налице право административния орган обаче да заличи като собственик на имота А. О. и неговите наследници, тъй като и те се легитимират с документ за собственост. Поради изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение е частично правилно, а именно в частта, с което е отменено изменение в кадастралния регистър състоящо се в заличаването на А. О. като собственик на ПИ идентификатор № 56126.245.9 по КК на гр. Петрич, като в тази част правилно преписката е върната на административния орган да извърши отново вписване на А. О. в кадастралния регистър като собственик на посочения имот. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно обаче досежно частта, в която е отменено изменението в кадастралния регистър състоящо се във вписването на А. У. като собственик на ПИ идентификатор № 56126.245.9 по КК на гр. Петрич, тъй като са били налице основанията за вписването му, като в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Е. О. в тази й част. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Е. О. за присъждане на разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение