Решение № 5974 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2009 г.

Решение № 5974 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Величка Петкова Василева от гр. Плевен, срещу решение № 646 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 585/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-12-580 от 04.03.2008 г. на кмета на община Плевен. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснати нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, изложени в нея, се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което спорът се реши по същество. Ответникът - кметът на община Плевен не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Петър Бойчев Петров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът не е допуснал пороците, релевирани в жалбата. Предлага решението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - за която решението е неблагоприятно, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Частично основателно е единствено оплакването относно частта на решението, имаща характер на определение, с което са присъдени разноските по делото, по отношение размера на същите. Производството пред Административния съд - Плевен е образувано по жалба, подадена от настоящата касаторка срещу заповед № РД-12-580 от 04.03.2008 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. е била одобрена оценката на предоставена за ползване на Петър Бойчев Петров земеделска земя от 516 кв. м, в местността "Стража", в землището на гр. Плевен, в размер на 377 лв. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че със заповед № РД-15-7399 от 11.12.1998 г., кметът на община Плевен е признал правото на Петър Бойчев Петров да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски парцел № 483А в местността "Стража I", по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер до 600 кв. м, както и е разпоредено да се извърши оценка на имота. Правото на ползване е трансформирано в право на собственост въз основа на удостоверение за ползване и молба от ползувателя, подадена в законния срок. Цитираната заповед е надлежно съобщена и е влязла в сила. Също така е установено, че със заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. областният управител на Плевенска област е одобрил плана на новообразуваните имоти, предоставени на граждани за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността "Стража", в землището на гр. Плевен. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., като в частта й за процесния имот не е обжалвана и е влязла в сила. От приложената скица и регистър към плана на новообразуваните имоти е установено, че за ползувателя Петър Петров е отреден новообразуван имот № 56722.701.1187, с площ от 516 кв. м. От приетото без оспорване заключение на вещото лице е прието за установено, че стойността на имота е определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като размерът й възлиза на 377 лв., толкова, колкото е посочено в оспорената заповед. При така установените факти съдът е извел правен извод, че заповедта е законосъобразна. Въпреки, че в нея като правно основание за извършването на оценката е посочен § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г., съдът е приел, че се касае за незавършена процедура по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., като погрешното посочване на правното основание не е съществен порок, който да води до отмяната на заповедта. Съдът е изложил обосновани мотиви за приложението на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. Според съда нормата е приложима само при определянето на стойността на земеделската земя, която се придава към имота на ползвателя, представляваща фактически ползваната земя и е над размерите, определени в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като е приел, че заповедта е законосъобразна, съдът е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Осъдил е жалбоподателката да заплати разноски в размер на 70 лв. по сметка на съда, представляващи изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за назначената експертиза. Постановеното решение е правилно, с незначителна корекция на размера на присъдената сума за разноски. В касационната жалба продължава да се подържа доводът, релевиран и пред административния съд, че определената със заповедта оценка е занижена. Възражението е неоснователно. Оценката съгласно заключението на назначената експертиза е съобразена и правилно изчислена, съобразно Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските имоти. Заключението на вещото лице не е оспорено, поради което правилно съдът се е съобразил с констатациите му. Доводите, че имотът следва да бъде оценен по-високо, тъй като се намира в близост до асфалтов път и до последната спирка на тролейбуса до парка "Кайлъка" не могат да бъдат взети предвид. В закона е предвидено оценяване по реда на чл. 36 от ЗСПЗЗ, т. е. по приложимата Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските имоти. Всякакви други механизми за оценка, в това число и пазарни са неприложими. Следващият довод в касационната жалба за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон е аргументиран с твърдението, че соченото правно основание за издаването на заповедта е § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г., като оценката е извършена в нарушение на преклузивните срокове по закона. Възражението не може да бъде възприето. Съдът е изложил подробни и съобразени със закона мотиви, че в случая се касае до довършване на процедурата по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. Посоченият извод се подкрепя от данните по делото. Безспорно е установено, че със заповедта на кмета от 1998 г., с която е признато правото да се придобие собствеността върху предоставения за ползване имот, е наредено и извършването на оценка. Такава оценка не е направена, въпреки изрично подадената молба и внесена такса от ползвателя за оценка на имота. Оценката е изготвена след влизането в сила на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за тази местност. Бездействието на административният орган не следва да се вменява във вина на ползвателя. Ето защо направеният извод от съда, че се касае за довършване на фактическия състав по придобиване на правото на собственост, започнал по реда на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. е обоснован и законосъобразен. Отделно от тях следва да се посочи, че се касае за ползвателски имот, който се намира извън селищно образувание и извън урбанизираната територия на населеното място, като редът за извършването на оценката е все по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Към него препраща както § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., а така също и § 31, ал. 2, т. 1, предложение последно. Що се касае до възражението, че срокът по § 31 е преклузивен, макар в случая изрично да е прието, че оценяването не е по този ред, следва да се посочи, че срокът не е преклузивен, а инструктивен, като неспазването му от администрацията, не може да доведе до неблагоприятни последици за лицата вече придобили права от предходните влезли в сила и станали стабилни административни актове. Не е налице е соченото процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът при искане от страната за заличаване на служебно назначената техническа експертиза, поради невъзможност да бъде внесена определената сума за депозит за възнаграждение за експерта, вместо да я заличи я е изслушал, след което е осъдил страната да заплати направените за нея разноски. Без назначената експертиза, разполагаща с необходимите специални знания съдът не би могъл да разреши спора, в който основното възражение касае размера на определената с оспорената заповед оценка. Заключението е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, поради което правилно съдът е разпоредил събирането на посоченото доказателство, като е разпоредил възнаграждението на експерта да бъде заплатено от бюджета на съда. Правилно с оглед изхода на спора е присъдил и направените по делото разноски. По основание същите са дължими, с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, като правилно жалбоподателката е осъдена да ги заплати. Всеки подал жалба, носи риска при констатиране на нейната неоснователност да понесе разноските за производството. Основателно е възражението само относно размера на присъдените разноски. Видно от разпореждането на съда, в о. з. на 30.10.2008 г., при приемане на експертизата, съдът е постановил на вещото лице да бъдат изплатени 50 лв., а е осъдил жалбоподателката да заплати по сметка на съда сумата от 70 лв. Същата следва да бъде намалена на 50 лв., колкото са действително направените разноски. В тази смисъл следва да бъде променен втория осъдителен диспозитив, с характер на определение за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение