Решение № 7402 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16241/2013 г.

Решение № 7402 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16241/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, чрез пълномощника му М. Димитрова, против Решение № 6037 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3249/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено, като незаконосъобразно, Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/3943 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта, с която е отказано изплащане на субсидия в размер на 2 085.58 лева по Общо заявление за подпомагане УРН 369512 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството за описани в заявлението общо 6 БЗС в землището на с. Рибен с обща площ 67.42 ха и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател релевира отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответната страна - ЕТ "Инамар - Пламен Цонков", чрез пълномощника си адв. Л. Ненов, в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Инамар - Пламен Цонков" против Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/3943 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта, с която е отказано изплащане на субсидия в размер на 2 085.58 лева по Общо заявление за подпомагане УРН 369512 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството за описани в заявлението общо 6 БЗС в землището на с. Рибен с обща площ 67.42 ха. Оспорващият е възразил против наложената санкция, тъй като е наложена без правно основание и е помолил съда да я отмени в оспорваната част. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано на 26.05.2010 г. по подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане УРН 369512 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (НДЖЗ) за описаните общо 6 БЗС в землището на с. Рибен. По това общо заявление оторизираната сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в заявлението за подпомагане, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и същите са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 от ЗПЗП. Поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане до пълния размер на поисканата сума. От общо заявената площ - 67.42 ха е прието, че е недопустима площ от 3.8 ха или 5.97 %, като са констатирани недопустими площи в две БЗС без да е извършена проверка на място и без да е установена площ на застъпване, което не е отстранено. Въз основа на установеното санкционираната площ е определена на 7.6 ха. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентно изготвена. При тези данни по делото съдът е направил извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на административния акт в оспорваната част. Основанията, поради които на ЕТ е отказано пълно финансиране, са посочени в уведомителното писмо като разяснения към таблиците по съответните мерки. Не е посочено обаче правното основание, на което са отчетени като недопустими конкретните БЗС, поради което не са налице фактическите основания за издаването на акта. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция (РА) заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г., определящ, че данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Обоснован е неговият извод, че в конкретния случай, тъй като явно при извършената кръстосана проверка са открити нередности, е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки с цел установяване на действителните факти относно декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2010 г. Правилна е преценката на съда, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административно-производствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,