Решение № 4167 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2023 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк.М. Манолева, за отмяна на влязло в сила Решение 623 от 31.03.2023 г. постановено по адм. дело 1844/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК.

1. На първо място, наведени са доводи за наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, каквито според молителя са съдебните актове по гр.д.20204100162/2020г. на Окръжен съд-Велико Търново и по а.д.1599/2022г. на Административен съд-Пловдив, доколкото същите касаят факти, за които е имало индикации в хода на производството по а.д.1844/2022г., но същевременно са липсвали постановени съдебни решения, тъй като последните за издадени едва след изготвяне на решението по горното дело, т.е. същите е нямало как да станат известни на молителя до приключване на устните състезания и съответно да бъдат представени от процесуалния представител на НАП.

Решението по гр.д. 20204100162/2020г. на Окръжен съд-Велико Търново според молителя е от съществено значение за правилното решаване на спора по ЗОДОВ, тъй като ищецът и съдът извличат правото да се иска възстановяване на претърпените имуществени вреди от договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016г., анекс1 и анекс2/09.05.2016г., който обаче впоследствие бил обявен за нищожен с решение от 27.04.2023г. по а.д.20204100162 на Окръжен съд-Велико Търново, обвързващо с правната си сила в качеството им на страни както Унилик ЕООД, така и НАП.

От значение е и решението по а.д.1599/2022г. на АС-Пловдив, между същите страни, с което съдът задължил НАП да възстанови на Унилик ЕООД сумите по обявения за нищожен РАР-04000414002829-091-001/05.04.2016г. по реда на чл.128 от ДОПК ,следователно при евентуално влизане в сила на това решение след произнасянето на ВАС, администрацията би била принудена да заплати на дружеството на два пъти обезщетение, произтичащо от едни и същи факти, макар и претендирано по различен ред и на различни правни основания, което би обогатило неоснователно дружеството за сметка на държавата. Същевременно, според молителя наличието на висящо административно производство по а.д.1599/2022г. за възстановяване на сумите по обявените за нищожни РА по реда на члл.128 от ДОПК е пречка за ангажиране на отговорност по ЗОДОВ съгласно чл.8 ал.3 от с.з.

1. На следващо място, наведени са доводи и за наличието на основание за отмяна и по чл. 239, т. 3 АПК, доколкото видно от аргументите на съда, обусловили изхода на правния спор по а.д.1844/2022г. на АС-Пловдив, всички права, които се признават на Унилик ЕООД се извличат от договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016г., анекс1 и анекс2/09.05.2016г., който обаче впоследствие бил обявен за нищожен с решение от 27.04.2023г. по а.д.20204100162 на Окръжен съд-Велико Търново и според молителя към момента решението по настоящото дело е неправилно.

Претендира се отмяна навлязлото в сила решение623/31.03.2023г. по а.д.1844/2022г. на Административен съд-Пловдив, като неправилно. Претендират се сторените по делото разноски съгласно прил.списък. В съдебно заседание НАП се представлява от юрк.Атанасова, която поддържа молбата за отмяна по изложените в нея съображения, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 000лева и прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът Унилик ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Т. Златева, в писмен отговор и в съдебно заседание иска отхвърляне на молбата за отмяна като неоснователна и необоснована. В съдебното заседание процесуалният представител на Унилик ЕООД- адв. Златева е поискала присъждане на понесените в производството по отмяна разноски, съобразно представения списък, съставляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер н 156 303,60лв. с включено ДДС. Представен е Договор за правна защита и съдействие с дата 29.01.2024г., в който е отразено правното основание на претенцията - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, пълномощно за процесуално представителство пред ВАС и доказателства /удостоверение за регистрация по ДДС и извлечение по БУЛСТАТ/ за регистрация на упълномощеното адвокатско дружество З. Златева с БУЛСТАТ [номер] по ДДС. Прави възражение за прекомерност на претендираното от искателя юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, подадена в срока по чл. 240 ал.1 от АПК и от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество , молбата е неоснователна, поради следното:

С Решение 623 от 31.03.2023 г. постановено по адм. дело 1844/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив съдът е:

• осъдил Национална агенция за приходите -София да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 1000000.00лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление 20090/23.07.2019 г.; АПВ П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. и незаконосъобразно плащане по АПВ П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на цената по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс 1 от 09.05.2016г. и анекс 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата;

-осъдил Национална агенция за приходите София да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 625847,79лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1 000 000 лева за периода 10.05.2016г. 11.07.2022г.;

-осъдил Национална агенция за приходите София да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 3092599.69 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление 20090/23.07.2019 г.; АПВ П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. и незаконосъобразно плащане по АПВ П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на възнаграждението за събиране по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс 1 от 09.05.2016г. и анекс 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 11.07.2022г. до окончателното изплащане;

-осъдил Национална агенция за приходите София да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 930356.87лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 092 599,69 лева за периода 24.07.2019г. 11.07.2022г.;

-осъдил Национална агенция за приходите да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 1237065.84лева, представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление 20090/23.07.2019 г.; АПВ П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. и незаконосъобразно плащане по АПВ П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на законна лихва за забава върху вземането, предмет на договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата;

-осъдил Национална агенция за приходите да заплати на УНИЛИК ЕООД сумата от 154 275,60 лева, представляваща съдебни разноски.

Посоченото съдебно решение към момента на подаване на молбата за оттмяна е влязло в законна сила, след като с определение8155/26.07.2023г. на ВАС е оставено в сила разпореждане2940/04.05.2023г. по а.д.1844/2022г. на АС-Пловдив, с което депозираната от процесуалния представител на НАП касационна жалба против решение623/31.03.2023г. е приета за просрочена.

Производството по а.д.1844/2022г. на Административен съд-Пловдив е образувано е по искова молба от УНИЛИК ЕООД [населено място] обл.Пловдив, против Национална агенция за приходите гр.София, с искане да се осъди ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили в резултат на отменени незаконосъобразни актове, както и незаконосъобразни действия/бездействия на органи и служители на НАП, както следва: загуби в размер на 1000000.00лева, представляваща заплатена цена по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс 1 от 09.05.2016г. и анекс 2 от 09.05.2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 625847,79 лева за времето от 10.05.2016г. до датата на исковата молба; пропусната полза в размер на 3092599,69 лева, представляваща възнаграждение за събиране, дължимо по договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г. и сключени към него анекс 1/09.05.2016г. и анекс 2/09.05.2016г., както и сумата от 930356,87 лева, представляваща лихва за забава от 24.07.2019г. до датата на исковата молба; пропусната полза в размер на 1237065,84 лева, представляваща дължима законна лихва за забава върху вземането, предмет на договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г., ведно със законната лихва.

За да уважи така предявените обективно съединени искове първоинстанционният съд приел, че е осъществен фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като от една страна са налице поредица от незаконосъобразни актове, отменени по съдебен ред, а от друга- с АПВП-04000421102586-004-001/30.08.2021г. и РешениеП-04000421152969-134-001/31.08.2021г. за поправка на АПВ, във връзка с отменения по съдебен ред РА Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-04000416076795-003-001/28.04.2016г. на Спринк ЕООД-в несъстоятелност били възстановени сума в размер на 805 903,40лв.-главница и лихви в общ размер на 1 237 065,84лв., въпреки че НАП била запозната със сключения договор за факторинг, с който на Унилик ЕООД е възложено събирането на посочените вземания на Спринк ЕООД от НАП. Фактическото действие по превеждане на посочените суми от страна на ответника, според съда представлява незаконосъобразна административна дейност, извършена при неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание, обосноваващо правото на ищеца да претендира посочените имуществени вреди в решението, чиято отмяна се иска е посочен договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г. между Спринк ЕООД и Унилик ЕООД и анекси1 и 2 към него от 09.05.2016год., с който дружеството Спринк ЕООД като кредитор възложил за събиране на дружеството Унилик ЕООД в качеството му на фактор вземането си от НАП, в случай на отмяна на РА Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-04000416076795-003-001/28.04.2016г., в т. число и такива, събрани от органа по приходите чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на РА на основание чл.127 от ДОПК.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решение е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че производството за отмяна по своята същност съставлява извънреден способ, а не такова по последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В този смисъл производството за отмяна не съставлява способ, с помощта на който страната може да поправи собствените си грешки ,пропуски и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства.

Към искането за отмяна на влязлото в сила решение на АС-Пловдив по а.д.1844/2022г. са приложени две съдебни решения по гр.д.162/2020г. на Окръжен съд-Велико Търново и по а.д.1599/2022г. на Административен съд-Пловдив, за които се твърди, че са нови писмени доказателства, съдържащи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната и които поради висящността на споровете нямало как да станат известни на НАП до приключване на устните състезания, респективно нямало как да бъдат представени от нейния процесуален представител.

Видно от приложените към молбата за отмяна доказателства, производството пред Окръжен съд-Велико Търново по а.д.162/2020г. с предмет прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане/цесия от 2804.2016г. между Спринк ЕООД като цедент и Унилик ЕООД като цесионер е започнало през 2020г. и е приключило с акт по същество-с РешениеР-7 от 27.04.2023г..Производството по а.д. а.д.1599/2022г. на Административен съд-Пловдив , по жалба на Унилик ЕООД срещу АПВП-16001622041884-004-001/01.04.2022г., потвърден с Решение232/07.06.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП -Пловдив е приключило с акт по същество-с Решение711 от 18.04.2023г., което и към настоящия момент не е приключило и е висящо по касационно обжалване пред ВАС.Искателят-НАП е била страна и е участвала и по двете производства, които са били висящи по времето, по което е било висящо и а.д.1844/2022г. на АС-Пловдив.За молителя във всеки един момент от развитието на производството е било възможно да упражни процесуалното си право да уведоми съда и да поиска по реда на чл.229ал.1 т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК спиране на производството до приключването с влезли в законна сила съдебни актове на производствата по другите две дела-гр.д.162/2020г. и на а.д.1599/2022г. ,в случай, че действително според него решенията по тези две дела са явяват преюдициални по отношение на настоящото и ще са от съществено значение за изхода на а.д.1844/2022г., което право не е било упражнено в нито един момент от развитието на съдебното производство.

В този смисъл следва да се има предвид, че за основателността на молбата за отмяна е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва като способ за поправяне на грешките и небрежността на страната. За НАП е съществувала възможност да предприеме необходимите процесуални действия по събиране и ангажиране на доказателства, които е могло да бъдат изискани и приложени по делото, от която възможност страната не се възползвала. Ето защо представените от искателя съдебни решения не биха могли да се приемат като нови доказателства или като съдържащи нови обстоятелства от съществено значение за спора. По изложените съображения настоящата касационна инстанция счита, че не е налице първата твърдяна от молителя предпоставка за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.239 т.1 от АПК, с оглед на което молбата за отмяна на това основание се явява неоснователна.

Не е налице и основанието по чл.239 т.3 от АПК за отмяна на влязло в сила решение, изискващо актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, тъй като предвид, че съдебните производства не са приключили, с оглед на което липсват доказателства, че съдебният акт, чиято отмяна се иска е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е обявен за нищожен.

Действително, според аргументите на съда, обусловили изхода от спора в решение623 от 31.03.2023г. по а.д.1844/2022г. на Административен съд-Пловдив, признатите на Унилик ЕООД права са извлечени от договора за прехвърляне на вземане/цесия/ от 28.04.2016г.,анекс1 и анекс2 от 09.05.2016г., който с решението по гр.д.20204100162 на Окръжен съд-Велико Търново е обявен за нищожен.По делото обаче липсват и не са представени от молителя доказателства, удостоверяващи , че посоченото решение на Окръжен съд-Велико Търново е приключило окончателно с влязло в законна сила съдебно решение, респективно, че актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд, който впоследствие е бил отменен / в случая признат за нищожен/.

Гореизложените правни доводи и съображения обуславят крайния извод, че не са налице твърдените от молителя основания по смисъла на чл.239 т.1 и т.3 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение623/31.03.2023г. по а.д.1844/2022г. на АС-Пловдив.

Досежно претенцията на ответника за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в тези случаи (по ал. 1), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА - Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В случая предоставената правна помощ се изразява в процесуалното представителство и защита по делото, в изготвянето на становище в отговор на молбата за отмяна и в явяването на адв. Златева пред съда в открито съдебно заседание. Защитата е безплатна и затова не следва да се представят доказателства за направени разноски. Налице е договор за правна защита и съдействие и редовно пълномощно за процесуално представителство, които доказателства обосновават приложението на чл. 38 ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание (ал. 1, т. 2 с. з.) не се нуждае от доказване. Налице са и доказателства, удостоверяващи регистрацията на упълномощеното адвокатско дружество по ДДС, с оглед на което искането за включването му в размера на дължимото адвокатско възнаграждение е основателно.

При наличен договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно на адв.Златева, доказващи осъществената безплатна адвокатска помощ, както и с оглед обстоятелството, че в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 143, чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА и чл. 9, ал. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88/2022 г.) съдът определя дължимото в случая адвокатско възнаграждение на сумата от 153 525,64лева с включено ДДС.Възражението за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство е основателно,с оглед на което претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена в минимално предвидения в чл.9 ал.4 от наредбата размер на 1200лв. с включено ДДС.

Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение