Решение № 15789 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2018 г.

Решение № 15789 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Йорданов от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 1882/11.10.2018 г. по адм. д. № 1456/2018 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на Йорданов срещу заповед № 17-0324-000592/25.09.2017 г. на началник-група при ОДМВР - Варна, РУ - Провадия за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба повторно са изложени съображения за незаконосъобразността на акта, предмет на първоинстанционната съдебна проверка. Касаторът твърди, че административният съд не е изяснил обективно релевантната фактическа обстановка, не е събрал относими доказателства, които да обсъди в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до правно необоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът началникът на група при ОДМВР - Варна, РУ - Провадия, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 17-0324-000592/25.09.2017 г. на началник-група при ОДМВР - Варна, РУ - Провадия, с която на М. Йорданов е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. От данните по делото първоинстанционният съд е установил, че на 24.09.2017 г. жалбоподателят Йорданов като водач на собствения си лек автомобил е бил спрян за проверка от контролните органи за безопасно движение по пътищата. Водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест-дрегер", както и е отказал да му бъде извършено медицинско изследване на установяване количество на алкохол в кръвта. Констатациите на органа са отразени в издадения АУАН № 2194, бл. № 939660 от 24.09.2017 г., който е връчен на адресата при отказ. В проведеното пред АС - Варна съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, не е представил доказателства за оборване констатациите на органа, като изрично се е отказал от направените с жалбата доказателствени искания. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че констатациите на органа не са оборени по надлежния ред, поради което са доказани и законосъобразно на Йорданов е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП. Решението е правилно. Приетият от съда правен извод за законосъобразност на административния акт е въз основа на установена фактическа обстановка след анализ на представените по делото доказателствата. Релевантната фактическата обстановка е отразена в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 2194, бл. № 939660 от 24.09.2017 г., на който се е позовал издателят на заповедта. В същия е удостоверен отказ на водача на индивидуализирано моторно превозно средство да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съставеният Акт за установяване на административно нарушение е годно доказателствено средство за доказване на нарушението, за което е наложена мярката. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на алкохол. Според констатациите в издадения АУАН, водачът е лъхал на алкохол при разговор и не е могъл да пази равновесие, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и да даде кръвна проба за такова изследване. Нарушението на водача в случая е констатирано със съставения акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица и той има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В този случай доказателствената тежест за оборването му е на жалбоподателя. Предвид направеното изявление пред първоинстанционния съд, че не желае събиране на доказателства и се отказва от поисканите такива, правилно съдът е приел, че фактическите установявания по акта не са оборени. При така установените релевантни факти законосъобразно административният орган е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция, какъвто е наказателното постановление. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С прилагането на принудителната мярка е приложена диспозицията на правната норма и затова ПАМ не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо неотносими са касационните доводи за направени възражения и събрани доказателства в производство по оспорване на издадено наказателно постановление. В производството по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да обори обстоятелствата, отразени в АУАН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. Тя има преустановителен и превантивен характер. Същата се отменя при отпадане на основанието за нейното прилагане. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма. Както правилно е приел първоинстанционният съд, органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Като е отхвърлил жалбата, АС - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд