Решение № 2510 от 9.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Алиева за отмяна, на основание чл. 239, т. 2 и 5 АПК, на влязлото в сила решение 4335 от 09.05.2022 г., постановено по адм. д. 856/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Молителката твърди наличие на основанието на чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, но не представя доказателства в подкрепа на твърденията си. По отношение на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК се навеждат доводи за нарушено право на защита, тъй като съдът в нарушение на процесуалните правила не допуска исканата съдебна експертиза, поради което делото е неизяснено от фактическа страна, като се излагат съображения по съществото на спора. В пледоарията си по съществото А. Алиева сочи и правното основание на чл. 239, т. 4 АПК. На 23.02.2023 г., след обявяване на делото за решаване, постъпва възражение от А. Алиева, с което прави искане за отвод на съдия Анна Димитрова, съдия Илияна Дойчева и съдия Еманоил Митев, като цитира други образувани в съда дела по жалби на Алиева, в които членовете на съдебния състав са взели участие. Ответниците не изразяват становище по искането за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, по което е постановено решението, предмет на отмяната, е образувано по жалба на А. Алиева против решение 623 от 13.12.2021 г., постановено по адм. д. 845/2021 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А. Алиева против Експертно решение 1460/10.08.2021 г. на НЕЛК, в частта относно определената дата на инвалидизиране. В касационното производство е проведено едно съдебно заседание на 12.04.2022 г., за което жалбоподателката е призована, като призовката е получена лично от нея на 17.02.2022 г. На проведеното съдебно заседание на 12.04.2022 г. Алиева се явява лично, прави искане за отвод на цялото VІ-то отделение на Върховния административен съд, което е оставено без уважение и при липса на процесуални пречки е даден ход на делото. Жалбоподателката прави искане за назначаване на експертиза, което е оставено без уважение и е даден ход по същество. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на съдебния акт е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, регламентира, че на отмяна подлежи съдебният акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая Алиева е редовно призовавана и участва в съдебното производство лично, поради което не са налице хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно отказът на съда да назначи съдебна експертиза, не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 2 АПК, съгласно което решението подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Доказателства в тази насока не са представени, а твърденията на молителката, без надлежни доказателства, не са основания за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 4 АПК, посочено едва в пледоарията по същество. Съгласно цитираната норма решението подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърдения в тази насока липсват, не са приложени и доказателства, като единствено се сочи, че решението е неправилно и противоречи на Конституцията. Производството по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения. То се развива по реда на глава 14 АПК - Отмяна на влезли в сила съдебни актове. Като средство за извънинстанционен контрол отмяната се допуска само на основанията, изброени в нормата на чл. 239 от АПК, като посоченото от Алиева противоречие с Конституцията на РБ не е сред тях. От изложеното следва, че не са налице хипотезите на чл. 239, т. 2, 4 и 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отвод, направено след обявяване на делото за решаване, на членовете на съдебния състав съдия Анна Димитрова, съдия Илияна Дойчева и съдия Еманоил Митев е неоснователно. Цитираните във възражението съдебни актове касая съвсем различни правни спорове, а други основания за отвод, регламентирани в чл. 22, ал. 1 ГПК не се сочат и не са налице, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав ,