Решение № 9291 от 25.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2020 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК. Образувано е по молба на ЕТ В. Александрова с управител В. Александрова, подадена чрез адв. В. Волева, за поправка на очевидна фактическа грешка във влязло в сила Решение 6250 от 26.05.2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм. д. 11650/2020 г. Молителят изтъква, че макар в мотивите на решението да е посочено, че му се дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ 27.02.2018 г. до датата на окончателното плащане, тази воля на съда не е изразена в диспозитива на решението. Ответната страна Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, оспорва молбата. Молбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред настоящата инстанция се е развило по подадена от ЕТ В. Александрова с управител В. Александрова, чрез адв. В. Волева, касационна жалба против решение 4350/31.07.2020 г., постановено по адм. дело 4013/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата ѝ молба против Националната агенция за приходите - гр. София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 500 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди в производството по обжалване по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ до датата на окончателното плащане. С решението на ВАС оспореното решение е отменено, а исковата молба на ЕТ В. Александрова с управител В. Александрова е уважена, като Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на В. Александрова, действаща чрез ЕТ В. Александрова, ЕИК[ЕИК], обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-022-0029308/23.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София, в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар при оспорване на постановлението по административен ред. Действително, в мотивите на Решение 6250 от 26.05.2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм. д. 11650/2020 г. съдът изрично е посочил, че на касационния жалбоподател се дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 500 лева, считано от датата на влизане в сила на решение 1242/27.02.2018 г. на АССГ 27.02.2018 г. до датата на окончателното плащане. Тази воля на съда не е намерила изражение в диспозитива на решението. Допусната е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение