Решение № 9029 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2012 г.
ВАСI отделение19.06.2013 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2376/10.10.2012 г., постановено по адм. д. № 3292/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9029 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна, подадена чрез юрк. Апостолова, срещу решение № 2376/10.10.2012 г., постановено по адм. д. № 3292/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-4076/12.04.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се да бъде отменено и постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по жалбата - Алла Еммануиловна Гигова от гр. Варна, оспорва касационната жалба и желае да бъде оставено в сила решението. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед № 12-4076/12.04.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" и чл. 187 от ЗДДС на лицето е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект", представляващ жилище, стопанисвано от лицето, находящо се в гр. Варна, ул. "Св. Кирил и Методий" бл. 45, вх. Б, ет. 7, ап. 2, както и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа фактически основания, касаещи извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на 31.10.2010 г., тъй като не е установено упражняване на търговска дейност от ответника по касация в апартамента, който обитава. Решението е правилно. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдебно-производствените правила и материалния закон. Не са налице касационни отменителни основания. Правилни са изводите на съда, че единствено с издадения Акт за установяване на административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 186, ал. 1, б."б" от ЗДДС, не се доказва, че е осъществявана от лицето "търговска дейност" и то в жилището й като "търговски обект", при липса на каквито и да е доказателства за търговска регистрация или наличие на предпоставки за това. Наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е необоснована, поради неустановено възникнало задължение на лицето за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискално устройство в жилището й. Решението като правилно в изводите за незаконосъобразност на заповедта с наложена ПАМ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение