Решение № 14916 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2013 г.

Решение № 14916 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Даниел Иванов Ламбов против заповед рег. № К - 1861/26.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като не е допуснал посоченото в заповедта нарушение. Моли административният акт да бъде отменен и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Ламбов е назначен като държавен служител кат. Г - II степен, полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция - Илинден" на сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По повод постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, против Ламбов е образувана проверка и е назначена комисия като дисциплинарно разследващ орган (заповед № 524/23.11.2012 г. на началника на 03 РУП - СДВР). При проверката е установено, че на 22.11.2012 г. около 13.50 часа в приемната на управлението жалбоподателят изпълнява служебните си задължения без униформа, в цивилно облекло. При направена забележка по този повод и разпореждане да се приведе във форма съгласно утвърдените правила от началника на група "Териториална полиция - Илинден", служителят възразява грубо на прекия си ръководител, заплашва, че ще си вземе отпуск по болест и отказва да направи това. При тези данни дисциплинарно разследващият орган приема, че описаните действия на жалбоподателя Ламбов са в нарушение на чл. 13, т. 3 от Наредба № I-1429/2011 г. за униформеното облекло, отличителните знаци и принадлежностите, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители в МВР, според който държавните служители от териториална полиция, секторите и групите на СДВР до началник - отдел включително, изпълняват служебните си задължения в униформено облекло и на нормата на т. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, предвиждаща, че държавният служител изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди, съответстващи на закона, поради което и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено в срока на наложено наказание "порицание", предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от две години (справка рег. № 18/02.01.2013 г.). В този смисъл е и предложението на директора на СДВР. След констатация, че заповед № 389/27.08.2012 г. на началника на 03 РУП - СДВР, с която на Ламбов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отменена от съда, директорът на дирекция "Човешки ресурси" предлага на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището на дирекция "Човешки ресурси" и събраните доказателства, както и с възраженията на служителя, представени на 11.02.2013 г., министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К - 1861/26.02.2013 г., с която приема, че Ламбов е извършил описаните в справката нарушения на служебните задължения, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР налага на служителя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (справка, предложение и становище) конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 18/02.01.2013 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган или в случая на 25.02.2013 г., когато справката, с резултатите от проверката, предложението на директора на СДВР, становището на дирекция "Човешки ресурси" и възраженията на жалбоподателя са представени на министъра на вътрешните работи. Наказанието е наложено в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са депозирани на 11.02.2013 г. след запознаване със справката) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя, депозирани на 11.02.2013 г. след запознаване със справката от приключилата проверка. Представеното писмено възражение е достатъчно да се приеме, че изискванията на закона са изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. Поради това доводите на жалбоподателя за нарушение на процедурата с оглед разминаването между датата на регистриране на поканата за даване на обяснения в деловодството и посочената в нея дата на връчване, която предхожда регистрацията, са неоснователни. Осъществени са и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и на заповедите на преките ръководители. В конкретния случай е установено, че на 22.11.2012 г. около 14.00 часа жалбоподателят, който в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1429/2011 г. изпълнява служебните си задължения в цивилно облекло, не изпълнява нареждането на прекия си ръководител - началник на група "Териториална полиция - Илинден" да се приведе в съответната форма. Описаното поведение на Ламбов правилно е квалифицирано като неизпълнение на заповед, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание" (чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадения административен акт. Правилно е преценено, че описаното в заповедта поведение на жалбоподателя е в нарушение и на т. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която държавният служител изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди, съответстващи на закона. В случая заповедта на началника на група "Териториална полиция - Илинден" за обличане на полицейската униформа е направена в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1429/2011 г., цитирани по-горе, поради което неизпълнението на разпореждането представлява нарушение на правилото на т. 43 от Етичния кодекс. Описаното поведение на служителя законосъобразно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". Възражението на жалбоподателя, че не е извършил посочените нарушения е неоснователно. Обстоятелството, че на цитираната в заповедта дата същият изпълнява служебните си задължения в цивилно облекло, без униформа се установяват от констатациите на прекия ръководител в докладна записка от 22.11.2012 г. и от наблюденията на полицейски инспектор Стоянов, изложени в докладна записка от същата дата. Отказът на служителя да изпълни заповедта за обличане на униформата и грубите му възражения и поведение също се установяват от посочените по-горе служители. Последните свидетелстват за възприетото относно външния вид и поведението на Ламбов при проверката, извършена в приемната около 14.00 часа на 22.11.2012 г. и не могат да бъдат опровергани с довода, че по-рано същия ден служителят се е явил с униформа поради обстоятелството, че разстоянието във времето дава възможност за промени във външния вид на жалбоподателя. Освен това липсват и доказателства за това, че Ламбов се е явил в униформа в началото на работния ден. Що се отнася до възражението, че нарушението е следвало да бъде констатирано по-рано същия ден, то този въпрос е извън предмета на настоящото дело. Описаните по-горе нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР са основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР. Санкцията е императивно определена в нормативния акт и следва да бъде наложена във всички случаи, когато се установи неизпълнение на заповед и нарушение на правилата за поведение в Етичния кодекс, без да е необходимо излагане на конкретни съображения за тежестта и характера на нарушението, която вече е определена от законодателя. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на мотиви при определяне на наказанието са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,