Решение № 3376 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2016 г.

Решение № 3376 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 262/13.01.2016 г., постановено по адм. д. № 6577/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е осъдена Комисията за финансов надзор да заплати на Синдикална взаимозастрахователна кооперация обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1900 лева, както и разноски по делото в размер на 633 лева. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева, представляващи разноски по Н. А. Х. Д. № 4239/2012 г. на СРС и по К. Н. А. Х. Д. № 8627/2012 г. на АССГ. Първата касационна жалба е подадена от Комисията за финансов надзор, /КФН/, чрез процесуалния им представител, която обжалва съдебното решение в частта, с която КФН е осъдена да заплати на Синдикалната взаимозастрахователна компания /СиВЗК/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди частична недопустимост на решението и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно, с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационният жалбоподател - Комисия за финансов надзор се представлява от гл. експерт Станиславова и гл. експерт Стоянова. Поддържат касационната жалба и молят за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса. Втората касационна жалба е подадена от Синдикална взаимозастрахователна кооперация, (СиВЗК) чрез пълномощника им адв. Колев, който обжалва съдебното решение в частта му, в която иска на СиВЗК е отхвърлен като неоснователен. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част и моли да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният срещу КФН иск. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за държавна такса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби, като счита, че по отменителните основания в тях следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение, като правилно и обосновано трябва да се остави в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на СиВЗК е неоснователна. Разгледана по същество, касационната жалба на КФН е основателна, поради следното: С обжалваното съдебно решение АССГ е осъдил Комисията за финансов надзор да заплати на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1900 лева, както и разноски по делото в размер на 633 лева и е отхвърлил, като неоснователен иска на Синдикалната взаимозастрахователна кооперация - С. за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева, представляващи разноски по н. а. х. д. № 4239/2012 г. на СРС и по к. н. а. х. д № 8627/2012 г. на АССГ. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че в случая е налице фактическия състав обуславящ отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Установил е, че са налице отменени като незаконосъобразни административни актове (НП № Р-10-168/25.02.2011 г. и НП № Р-10-175/21.04.2012 г.) отменени по съответния ред с влезли в сила съдебни решения с № 127/7.12.2012 г., постановено по н. а. х. д. № 5555/2011 г. на СРС и решение № 7068/15.11.2013 г., постановено от АССГ по к. н. х. д. № 8834/2013 г. Приел е също, че е налице и третата предпоставка на деликтната отговорност по ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния и отменен административен акт и настъпилата вреда в имуществото на ищеца, а именно за да се защити от незаконосъобразния акт касаторът СиВЗК е трябвало да прибегне до квалифицирана правна помощ, осъществявана от адвокат, за което е заплатила съответните хонорари в общ размер на 1700 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева или общо 1900 лева. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до противоречие с материалния закон и необоснованост. При изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е постановил неправилно решение. Административният съд е установил правилно, че предявеният иск от Синдикалната взаимозастрахователна кооперация с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Комисия за финансов надзор е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2550 лева, представляващи направените разноски за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице по н. а. х. д. № 555/2011 г. по описа на СРС, н. а. х. д. № 10034/2012 г. по описа на СРС и н. а. х. д. № 4239/2012 г. по описа на СРС. В. основа на тази фактическа установеност, съдът в мотивите си е направил извод за частична основателност на иска за обезщетение за обезвреда на имуществените вреди претърпени от СиВЗК, а в диспозитива на обжалвания съдебен акт в противоречие с установеното и прието от съда в неговите мотиви е присъдил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне, като при новото разглеждане, съдът следва да се произнесе по посочените в исковата молба фактически основания на претенцията за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Синдикалната взаимозастрахователна кооперация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение