Решение № 9509 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2019 г.

Решение № 9509 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Метанова против решение № 2167 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6118/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на С. Метанова против заповед № 812 К-5472/02.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Тричленният състав на Върховния административен съд приема, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателката извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Доводите на касатора за нарушение на цитираната норма, са неоснователни. Заповедта съдържа, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Метанова, с които същата нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителката е запозната, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на служителката не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателката е запозната със заповедта и с правата й по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценя същите. Изготвена е обобщена справка. Служителката е запозната с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като й са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно-разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателката е поканена да даде обяснения и да бъде изслушана. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 207, ал. 3 и 4 ЗМВР, са неоснователни. Дисциплинарно разследващия орган извършва необходимите процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като използва всички начини и средства, допустими от закона и събира и оценя доказателствата, с което спазва изискванията на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. Фактът, че за изясняване на обективната истина са използвани доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните за това органи не е нарушение на процесуалните правила. Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и да са събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Освен това в дисциплинарното производство са събрани сведения и обяснения от граждани, които са обсъдени и с които се установява извършеното дисциплинарно нарушение, като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от касаторката. Доказателства за нарушение на чл. 207, ал. 4 не са приложени. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителката извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. От събраните по делото доказателства е установено, че на 01.08.2017 г. в "Гранд хотел Банско" касационната жалбоподателка взема от забравена мъжка чанта в ресторанта на хотела сумата от 740 лв., след което с придружаващото я лице напускат този хотел и се настаняват в друг, където са установени от служителя в РУ-Банско П. Думанов. С. Метанова признава, че тя е взела парите и ги възстановява с протокол за доброволно предаване. Фактическата обстановка е установена при проведеното дисциплинарно производство и от обясненията на П. Думанов - служител в РУ-Банско, обясненията на разследващия полицай Р. Халачева, на управителя на хотела и на собственика на парите Г. Георгиев. Жалбоподателка е работила като инспектор по защита на населението към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", като вземането на чужди пари от забравена чанта, безспорно е несъвместимо с посочените в заповедта етични правила и уронва престижа на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Фактът, че е уронен престижа на службата е установен с обясненията на управителя на хотела и собственика на парите, поради което доводът в касационната жалба в обратния смисъл, е неоснователен. Обстоятелството дали извършеното дисциплинарно нарушение е и престъпление е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, на която норма се позовава и тричленният състав на Върховния административен съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателката извършва описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Метанова да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,