Решение № 5697 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Чаков, чрез процесуален представител адв. А. Тодорова от САК, срещу Решение 5945 от 18.10.2022г. по административно дело 7044/ 2022г. по описа на Административен съд- София- град /АССГ/. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Посочено е, че съдът е констатирал наличието на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) 354987/ 29.03.2019г., издадено от зам. кмета на Столична община (СО), но неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че събраната по принудителен ред в изпълнителното производство сума, подлежи на връщане като платена без основание, а не като обезщетение в резултат на незаконосъобразно действие на административен орган. Касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде изцяло отменено и да бъдат уважени обективно съединените искове на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, като бъде осъдена Столична община да заплати обезщетение в размер на 140 лева имуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на зам. кмета на Столична община, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021г. Ответникът Столична община не взема становище по касационната жалба. Касационният жалбоподател- П. Чаков в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Чакова, моли да се отмени решението и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в частта, с която е отхвърлен предявеният иск в размер на 50 лева вследствие на отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционното дело е било образувано по искова молба на П. Чаков срещу Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 140 лева, представляваща имуществена вреда в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника. Вредите се претендират от отменено Наказателно постановление 354987 от 29.03.2019г., издадено от зам.- кмет на Столична община, във връзка с което е било образувано изпълнително дело 202118380402163 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Бъзински с рег. 838, с взискател Столична община. С обжалваното Решение 5945 от 18.10.2022г. по адм. дело 7044/ 2022г. на АССГ е била ОТХВЪРЛЕНА, като неоснователна исковата претенция на П. Чаков срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. АССГ за да достигне до този резултат е преценил, че действията на заместник кмета на Столична община по изпращане на възлагателно писмо до ЧСИ за събиране на наложената с наказателното постановление глоба, не е в изпълнение на възложени по закон функции, поради което не може да бъде квалифицирано като действие, извършено от административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно изискването на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В заключение административният съд е счел, че с оглед вида на предприетите действия по принудително събиране на задължението е образувано изпълнителното производство, поради което събраната сума подлежи на връщане, като платена без основание, а не като вреда в резултат на незаконосъобразни действия на административен орган. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Доказателствата по делото установяват, че по отношение на П. Чаков е било издадено наказателно постановление 354987/ 29.03.2019г., от заместник- кмета на Столична община, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община. С Решение от 22.02.2022г. по н.а.х.д. 5633/ 2021г. на СРС, влязло в сила на 31.03.2022г., наказателното постановление е отменено. По искане на Столична община, преди отмяната на НП, е било образувано изпълнително дело 202118380402163 по описа на частен съдебен изпълнител М. Бъзински с рег. 838, по което на 02.04.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение и налагане на запор върху вземанията на ищеца, включваща освен наложената глоба (50 лв.) и разноски по изпълнителното производство. Настоящият касационен състав не споделя извода на административния съд, че действията от страна на административния орган не са извършени в изпълнение на възложени по закон функции. Частният съдебен изпълнител е бил сезиран с искане от Столична община да събере посочената сума от 50 лева от наложената глоба и да я преведе по сметка на Общината, поради което се явява посредник в отношенията между ищеца и Столична община. Административният орган не е съобразил, че наказателното постановление не е влязло в сила към момента на уведомяването на ЧСИ. Това е било причина за заплащане на дължимата глоба от П. Чаков, без или при отпаднало основание. Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Налице е отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт- наказателно постановление. От адм. орган са предприети действия по привеждането му в изпълнение, преди то да е влязло в сила, чрез възлагането за събиране на частен съдебен изпълнител. Претендираната сума от 50 лева, представляваща размера на глобата по наказателното постановление, което е било отменено несъмнено представлява вреда за ищеца причинена от отменено, поради незаконосъобразност наказателно постановление. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане на Столична община да се събере дължимата сума по наказателното постановление от ЧСИ, макар че то не е било влязло в сила. Заплатената сума в размер на 50 лв. на частен съдебен изпълнител след получаване на покана за доброволно изпълнение по започналото принудително изпълнение на вземанията на Столична община срещу ищеца на основание незаконосъобразното наказателно постановление, следва да се възприемат като вреда по смисъла на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ и да се присъдят, като обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди. Касационната жалба на лицето е неоснователна в частта, с която съдът е отхвърлил иска за претендираните, като имуществени вреди по ЗОДОВ разноски за ЧСИ. Съгласно чл. 74 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител. Първоначално лицето може да поиска връщане на останалата сума от 90 лева, като недължимо платена. При отказ, производството по чл. 74 ЗЧСИ има за предмет репариране на действителни вреди, настъпили вследствие неправомерни действия на ЧСИ и следва да се разгледа по реда на чл. 45 ЗЗД. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявения иск по ЗОДОВ за претърпените вреди в размер на 50 лева, вследствие на отмененото, като незаконосъобразно наказателно постановление. С касационната жалба е поискано да бъде отменено обжалваното решение на АССГ и Столична община да бъде осъдена да заплати имуществени вреди в размер на 140 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021г. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 50 лева. Решението в частта, с което искът за разликата над 50 лева до 140 лева е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено. Неоснователно от касационния жалбоподател се претендира присъждане на законна лихва от 02.04.2021г., тъй като решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, издадено от заместник- кмета на Столична община е влязло в сила на 31.03.2022 г. Съгласно приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело 3/ 2004 г. "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните- това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи- от момента на преустановяването им." С оглед на изложеното акцесорния иск следва да бъде уважен за част от претендирания период, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП 31.03.2022г. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски, 15 лева внесена държавна такса за съдебните производства и 285 лева за възнаграждение на адвокат за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска или общо в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал. 1 АПК Върховният административен съд