Решение № 1770 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. К. от гр. Перник, чрез адв. Р. Заатри срещу решение 1384 от 02.08.2024 година на Административен съд - Перник по адм.д. 288/2024 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Началника на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Перник за издаване на българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в Заповед рег. 1158р-1 от 10.04.2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил всички доказателства по делото. Посочва, че съдът не е взел под внимание молбата му, в която е посочил, че нито едно наказателно постановление, с което са му отнети контроли точки не му е връчено. Сочи, че е посещавал ОД на МВР гр. Перник през 2005 г. и през 2024 г. за подаване на заявление за нов СУМПС и тогава не са му връчвани наказателни постановления, като съдът не бил събрал доказателства в тази насока. Развити са доводи, че не му е било изпратено писмено съобщение, че му се отнемат над 2/3 от контролните точки и с това са нарушени процесуалните му права. Според касатора съдът не е взел предвид, че незаконосъобразно са отнети контролни точки поне по три от процесните наказателни постановления. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Перник е образувано по жалба на Б. В. К., [ЕГН] от гр. Перник. В жалбата се твърди, че се оспорва отказ на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Перник за издаване на СУМПС на г-н К., който отказ бил обективиран в Заповед рег. 1158р-1 от 10.04.2024 година. Съдът е развил производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Приел е, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че Б. В. К. е придобил правоспособност за категория В на 22.02.1984 година и му е издадено СУМПС, което е било със срок на валидност 31.08.2004 г. През 2005 година му е издадено ново СУМПС със срок на валидност до 26.08.2015 година. На 03.04.2024 г. К. е подал заявление за издаване на СУМПС поради изтичане срока на валидност. Административният орган е отказал издаване на СУМПС, приемайки, че към датата 30.11.2007 г. на водача са отнети всички контролни точки и същият е загубил придобитата правоспособност като водач на МПС от категория В и АМ по реда на чл. 157, ал. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), като не е изпълнил задължението си да върне СУМПС в службата на ОД на МВР гр. Перник. Въз основа на установените факти, съдът е аргументирал, че оспореният отказ е законосъобразен. На първо място е отхвърлил доводите на жалбоподателя относно настъпила погасителна давност на административнонаказателната отговорност, доколкото изпълнението на наложените с влезли в сила наказателни постановления административни наказания били неотносими към отнемането на контролни точки, доколкото последното ставало автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Приел е, че от представената справка картон на водача се установява, че към дата 30.11.2007 г., когато е влязло в сила последното наказателно постановление са отнети всички контролни точки. Съдът е извършил проверка относно приложимостта на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща служебно възстановяване на контролни точки и е установил, че между датата на влизане в сила на наказателните постановления не е изминал предвидения в закона срок от 2 години, за да се счита, че е налице възстановяване на точки. Посочил е също, че нито една от хипотезите на чл. 157, ал. 5 ЗДвП не е била налице към датата на подаване на заявление за издаване на ново СУМПС. По така изложените съображения административният съд е отхвърлил жалбата. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, касационният състав приема следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.3 АПК съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на тежестта на доказване в процеса. Съгласно чл. 171, ал.4 АПК съдът е длъжен да укаже на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В настоящия случай при разпределението на доказателствената тежест първоинстанционният съд е дал на страните общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата преписка от административния орган. Административният орган е мотивирал отказа си с извършена справка, от която е установено, че към дата 30.11.2007 г. на водача са отнети всички контролни точки и е загубил правоспособност като водач на МПС. Видно от приложените по делото доказателства, органът е представил справка картон на водача с отразени влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролните точки на водача. Съдът в изводите си е обсъдил посочените в справката наказателни постановления, но няма данни по делото тези наказателни постановления да са представени, както и доказателства относно датата на влизането им в сила. Представената по делото справка картон на водача установява единствено вписването на определени факти в информационната система. Налице е само едни твърдения на ответника, че посочените наказателни постановления са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, необходимо е да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателства. По делото няма доказателства за възстановяване на контролните точки на лицето. След като контролните точки не са били възстановени, за органа е налице задължение да съхранява наказателните постановления и преписките по тях. В настоящия случай съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 174, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон. Предвид забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на друг състав на Административен съд гр. Перник, за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателствени средства в процеса при спазване на разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането по същество. Цялостната проверка досежно материалната законосъобразност на акта е възпрепятствана от нарушението допуснато от съда. Относно претендираните разноски по делото ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото и съобразно изхода му. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд