Решение № 12048 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2008 г.

Решение № 12048 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е образувано като такова по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Подадена е молба на Евгений Атанасов Атанасов, в качеството му на управител на "Интермарина" ООД, за тълкуване на решение № 5585 от 14.05.2008 г. по адм. дело № 1991 г. по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В нея се излагат доводи за наличие на неяснота в мотивите и диспозитивната му част. Ответната страна по молбата - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас оспорва същата със депозирано писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Веселин Монев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени фактическата страна по спора и наведените доводи, приема за установено следното: С решение № 5585 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1991 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, чието тълкуване се иска, съдът е отменил решение № II-212 от 12.12.2007 г., по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд. Този съдебен акт е постановен от окръжния съд в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, като с него е отменен изцяло ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас. По делото се установява, че с първото по време решение № III-261 от 15.01.2007 г. по същото адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд е отменен частично ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас по отношение на данъчните задължения на "Интермарина" ООД за ДДС за внасяне в размер на сумата от 16 411,28 лв. и лихва за забава върху нея в размер на 6 755.00 лв. ; данък печалба, данък общини и корпоративен данък до размер на 26 424,84 лв., като жалбата срещу останалата част от този ДРА е отхвърлена. Търговското дружество, което е задължено, е обжалвало по касационен ред решението само в отхвърлителната му част, понеже има правен интерес от това само по отношение на нея. Касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас не е била депозирана по отношение частта от решение № III-261 от 15.01.2007 г. по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас по отношение на посочените задължения за главница и лихва по ЗДДС (отм.) и по ЗКПО (отм.). По тези съображения следва да се приеме, че това решение е влязло в сила в тази му част, като в него от фактическа страна е обсъдено за кои доставки и по повод на кои доставчици се приема, че неправилно не е признато правото на данъчен кредит, респ. неправилно е увеличен финансовия резултат във връзка с тях, като са посочени и конкретните данъчни периоди и отчетни години. По повод жалбата на търговеца е образувано адм. дело № 2462 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение, като с определение № 6786 от 28.06.2007 г. е прието, че при постановяване на отхвърлителната част на решението, Бургаският окръжен съд е допуснал ОФГ и е върнал делото с указания за допускане поправка на ОФГ именно в обжалваната му част, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество. Както беше посочено по-горе в изпълнение на дадените от ВАС указания е постановено решение № II-212 от 12.12.2007 г., по адм. дело № 304 по описа за 2006 г. на Бургаския окръжен съд, като с него изцяло е отменен ДРА № 1366 от 15.11.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Бургас, потвърден частично с решение № РД-10-96 от 22.02.2006 г. на РДД - гр. Бургас. Настоящият съдебен състав намира, с оглед на изложеното, че следва да се произнесе по реда на чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, а именно да допусне поправка на очевидна фактическа грешка за отстраняване на допуснати очевидни неточности в постановеното от него решение № 5585 от 14.05.2008 г. по адм. дело № 1991 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, за което същият може да се самосезира. Така в мотивите на стр. 2 от решението, абзац първи, изречение последно следва след думите "отказано право на данъчен кредит" следва да се добави "в размер над сумата 16 411,28 лв. и лихва за забава върху нея в размер над сумата 6 755.00 лв.". След думите "увеличаване на финансовия резултат" в същото изречение следва да се добави "в резултата, на което е определено допълнително задължение за данък печалба, данък общини и корпоративен данък за сумата над 26 424,84лв.". В мотивите на съдебното решение, на стр. 4, абзац последен вместо думата "1 258.70 лв." се чете думата "1 105.32 лв.". В диспозитива на решението на стр. 5, абзац трети, ред 5, думите "общ размер от 34 023.48 лв." да се четат "общ размер над 16 411.28 лв.". В диспозитива на решението на стр. 5, абзац трети, ред 6, думите "размер на 11 909.71 лв." да се четат "размер над 6 755.00 лв.". В същия абзац трети, ред 16, след думите "допълнителни данъчни задължения" да се добави думата "за сумата над 26 424,84 лв.". В диспозитива на решението на стр. 5, абзац четвърти, ред 19 думата "1 258.70 лв." се чете думата "1 105.32 лв.". Не са налице предпоставките за произнасяне по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение