Решение № 1362 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. Матов от гр.Стара Загора, подадена чрез процесуален представител адв.М. Райчева. Жалбата е срещу решение 157 от 15.05.2023г., постановено по адм. дело 74/2023г. от Административен съд Стара Загора. С него е отхвърлена жалбата на О. Матов против Уведомително писмо 6/08.11.2022г. (неправилно посочена дата 22.11.2022г.) на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон отменителнио основание по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юриск.З. Захариева, с представено писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на О. Матов против Уведомително писмо 6 за отказване на плащане по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020 2022г., с изх. 01-6500/5746/08.11.2022г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него /с уведомителното писмо/ на основание чл.40, ал.2, т.8 предложение първо, във връзка с чл.39, ал.11, т.1, чл.9, ал.1, т.1, във връзка с чл.14, ал.2, т.1 и чл.21, ал.2, т.1 от Наредба 10 от 13.12.2019г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 2022 г. /Наредба 10, Наредбата/ и заповед 03-РД/3080 от 22.08.2022г. е отказано на О. Матов плащане по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022г.. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Посочил е, че допустимите кандидати по мерките трябва да отговорят кумулативно на изброените в чл.14 ал.2 и чл.21 ал.2 от Наредбата условия, сред които първото е стопанисване на пчелните семейства под ветеринарномедицински контрол. Съдът се е мотивирал, че изискването на чл.14, ал.2, т.1 и чл.21, ал.2, т.1 от Наредбата не позволява тълкуване в посочения от жалбоподателя смисъл, а именно сам да контролира себе си. Приел е, че ветеринарномедицинският контрол е регламентиран в Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ и се извършва от посочените в чл.8 вр. с чл.7, ал.1 вр. с чл.131, ал.4 от същия, официални лекари на Българска агенция по безопастност на храните /БАБХ/, а не от правоспособни лекари по ветеринарна медицина, същите явяващи се и лица стопанисващи подлежащите на контрол животновъдни обекти. Административният съд е приел, че изискването на чл.14, ал.2 и чл.21, ал.2 от Наредбата /стопанисване на пчелните семейства под ветеринарномедицински контрол/ не е изпълнено и правилно според съда е квалифицирано като условие по чл.40, ал.2, т.8 предложение първо от Наредбата като обстоятелство, представляващо основание за отказ да се изплати финансова помощ по посочените в уведомителното писмо две мерки от Националната програма. По тези съображения Адмимистартивен съд Стара Загора е преценил оспореното Уведомително писмо за законосъобразно и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд Стара Загора е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. Установява се, че според изложените от органа мотиви, послужили като фактическо основание за издаването на акта на основание чл.40, ал.2, т.8 от Наредбата, към момента на подаване на заявлението за плащане ползвателят на помощта не отговаря на условието по чл.9, ал.1, т.1 във връзка с чл.14, ал.2, т.1 и чл.21, ал.2, т.1 от Наредбата - да стопанисва пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол, с оглед представените от него договори 2/30.01.2019г. и 4/30.01.2019г. за предоставяне на ветеринарномедицински услуги, по които страна като възложител и същевременно изпълнител е самият ползвател. Цитираните договорите са сключени между О. Матов, в качеството му на собственик на посочените в заявлението за плащане обекти, и О. Матов, в качеството му на ветеринарен лекар, вписан в регистъра на ОБДХ гр. Стара Загора с 12/22.03.2022г., в качеството му на управител на ветеринарномедицинско заведение, вписано по реда на чл.30 от ЗВД, факт за който страните не спорят. Административният съд е изложил обосновани от данните по делото и съответни на разпоредбите на чл.40, ал.2, т.8 във връзка с чл.9, ал.1, т.1 във връзка с чл.14, ал.2, т.1 и чл.21, ал.2, т.1 от Наредбата мотиви, въз основа на които е формирал правилен извод за липса на основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорения пред него акт. Възраженията на касатора в противоположния смисъл са неоснователни. Фактическата установеност по делото, че единствените два, представени пред административния орган /съответно пред съда/ договори за ветеринарномедицински услуги са сключени между едно и също физическо лице ползвателят на помощта, в качеството му на възложител и респективно изпълнител на услугите, и същевременно задължението му като ползвател на безвъзмездната финансова помощ, съобразно чл.14, ал.2, т.1 и чл. 21, ал.2, т.1 от Наредбата, да стопанисва пчелните семейства под ветеринарномедицински контрол, действително навежда на формирания от първоинстанционния съд, а преди него и от органа, извод за неизпълнение на посоченото задължение, а оттам за наличието на основание по чл.40, ал.2, т.8 във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Наредбата за заместник-изпълнителния директор на фонда да откаже плащане на заявената помощ. Твърдението на касатора за липсата в Наредбата на изискване ветеринарномедицинския контрол да бъде осъществяван от друго лице, различно от ползвателя на помощта е неоснователно. В тази връзка и в допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да се обсъдят изискванията съдържащи се в чл.8 и чл.9 от ЗВД. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗВД ветеринарномедицинският контрол /този по чл.7, ал.1 от закона/ да се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. Цитираните от закона официални ветеринарни лекари това са служители на БАБХ, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор чл.9, ал.1 от ЗВД. В случая О. Матов не е удостоверил, че отговаря на поставените от закона изисквания. Същият не е в служебно правоотношение, като служител в БАБХ, нито е включен в заповедта на изпълнителния директор на БАБХ по чл.9, ал.1 от ЗВД. О. Матов е ветеринарен лекар, вписан в регистъра на ОБДХ-гр.Стара Загора, като управител на ветеринарномедицинско заведение и не покрива изискването, поставено от законодателя за официален ветеринарен лекар, който да осъществява изисквания от законодателя контрол. Твърдението му, че наличието на съответно образование и вписване на договорите в БАБХ отговаря на законовите изисквания, е неоснователно. Неоснователно касаторът твърди и, че няма изискване, наложено от съответните правни норми, ветеринарномедицинският контрол да бъде осъществяван от друго лице, по-конкретно при наличие на ветеринарен лекар същият да не може да осъществява контрол над собствените си пчелни семейства. Такова ограничение се съдържа в разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗВД, която гласи, че лицата по ал. 1 /официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти/ нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от БАБХ, с изключение на случаите по чл.46ж. В случая О. Матов е ветеринарен лекар и извършва дейност, която е обект на контрол от БАБХ, следователно е налице ограничение да може да контролира сам себе си. С разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗВД законодателят е предвидил ограничението, което е в унисон и с общоизвестния смисъл и значение на понятието контрол, изключващо изначално при осъществяването му едно и също лице да има качеството на контролиращ и контролиран. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК настоящият касационен съдебен състав установи, че при правилно определен предмет на спора, в диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е изписал датата на която е постановен обжалвания административен акт, като е посочил 22.11.2022г., вместо 08.11.2022г. Това обаче не се отразява на обжалваното решение като краен резултат, а представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл.175 от АПК. Затова допуснатото нарушението не е съществено. След връщане на делото първоинстанционният съд по свои почин или по искане на страна следва да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в производство по чл.175 от АПК. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена - на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид обема на осъщественото процесуално представителство, на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,