Решение № 5716 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „МИ-12“ ООД ЕИК 103060217 със седалище гр. Варна срещу Решение № 13941 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1413/2025 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 5173 от 02.06.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи, изложени в първоинстанционната жалба и не е анализирал всички събрани доказателства. Сочи, че е налице противоречие между фактическите и правни основания, посочени на органа за издаване на акта. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна агресивна търговска практика. По горните съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмена молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № 5173/02.06.2025 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „МИ-12“ ООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно: да принуждава потребителя да заплаща незабавно непоискана стока на касата, включително пластмасови кутии за храна, чиято цена автоматично се генерира от системата на търговеца. Административният акт е мотивиран от фактическа страна с резултатите от извършена проверка на 09.04.2025 г. в супермаркет „Макао“, стопанисван от „МИ-12“ ООД, находящ се в гр. Варна, [улица], при която е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. пиперка бюрек, поставена в найлонова торбичка и ориз със зеленчуци, поставен в пластмасова кутийка. От електронната везна са издадени стикери, които са залепени на пликовете с информация за вида на продукта, цена за кг, нетно тегло и цена за закупеното количество. При разплащане на касата е издаден фискален касов бон, в който е начислена сума в размер на 0,30 лв. за кутия за храна. Направена е втора контролна покупка, като е поискано от обслужващия служител оризът със зеленчуците да се постави в найлонова торбичка. След разплащане е издаден касов бон, като отново е маркирана кутия за храна – 0,30 лв., въпреки че оризът със зеленчуци е поставен в найлонова торбичка. Мотивиран е извод, че търговецът е опаковал стоката (ориз със зеленчуци) в найлонов плик, като никъде в обекта не е посочена информация, че на касата ще се начислява задължително (автоматично) и цената от 0,30 лв. за пластмасова кутия, която не е поискана от потребителя и от длъжностните лица при направената контролна покупка и не е предоставена след разплащане. Прието е, че по този начин търговецът принуждава потребителя да я заплати незабавно, без да е поискана от него и без да му е предоставена. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна агресивна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на процесния акт са посочени разпоредбите на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената), във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Същевременно в разпоредителната част на заповедта се забранява на търговеца да използва нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно: да принуждава потребителя да заплаща незабавно непоискана стока на касата, включително пластмасови кутии за храна, чиято цена автоматично се генерира от системата на търговеца. По този начин административният орган е смесил признаци на два различни самостоятелни фактически състава на нелоялни търговски практики –заблуждаваща и агресивна. Налице е съществен порок във формата на акта поради несъответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта за посочване на правното основание за издаването му. Несъответствието на правните основания за издаване на акта препятства преценката кои са материалноправните предпоставки за постановяване на заповедта и дали те са осъществени. В заключение касационната инстанция приема, че административният акт е незаконосъобразен. Като е достигнал до извод за неговата законосъобразност и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Същите са в общ размер на 1 226,02 евро, от които 25,56 евро държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 189,17 евро държавна такса и 500 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. Посоченият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на предоставената правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение