Решение № 2523 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2008 г.

ВАСVI отделение24.02.2009 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

Отменя Решение № 61 от 10.09.2008 г. по адм. д. № 95/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2523 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13603/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Банков Маринов от гр. София срещу Решение № 61 от 10.09.2008 г. по адм. д. № 95/2008 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 61 от 10.09.2008 г. по адм. д. № 95/2008 г., Административен съд - гр. Разград е отхвърлил жалбата на Мирослав Банков Маринов от гр. София срещу Решение № 42 от 26.05.2008 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград. Съдът е приел за установено, че упражняването на трудова дейност по трудовия договор със "САФ Магелан" АД гр. София е нарушение на определения режим на лечение. Според чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, но само за дните на нарушението. Направен е окончателния извод, че тази норма правилно е била приложена от административния орган. Обжалваното решение на Административен съд гр. Разград е постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Още с жалбата си до първоинстанционния съд Маринов е твърдял, че не е упражнявал трудова дейност, включително и в "САФ Магелан" АД - гр. София през целия период на временната му неработоспособност, не е получавал трудово възнаграждение и от това дружество и не му е известно по каква причина последното е подавало данни в регистъра за осигурени лица, че е работил. Искал е изясняване на тези факти и обстоятелства. Съдът не се произнесъл по цитираните доказателствени искания, разгледал е делото в едно заседание и е счел същото за изяснено от фактическа страна. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ГПК, в сила от 1.03.2008 г., приложима в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, изисква съдът да обяви устните състезания за приключени едва когато делото е разяснено. В конкретния случай това законово изискване е било нарушено, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна. В Констативен протокол вх. № 351-А от 28.01.2008 г., изготвен от финансов ревизор при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград е посочено, че Маринов работи по трудови договори на пълно работно време, както в "Стинг" АД - гр. Разград, така и в "САФ Магелан" АД гр. София, което е законово и практически невъзможно. С оглед нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО съществено за изясняване на спорните правоотношения е да се даде еднозначен и категоричен отговор на въпроса дали Маринов е работил в "САФ Магелан" АД гр. София през незачетения от органите на НОИ период на временна неработоспособност. Това е така, защото цитираният текст съдържа забрана за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност само за лицата, които нарушават режима, определен от здравните органи и само за дните на нарушението. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на същия. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Разград. Водим от горното и на основание чл. 22, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1