Решение № 2688 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2014 г.

Решение № 2688 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 999 от 15.04.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1313 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 091204551/17.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив относно определените на Елена Георгиева Милева задължения за ДДС в размер на 7 498 лева за данъчен период м. 12.2006 г. и за закъснителна лихва в размер 5 410.06 лева. Касаторът заявява трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва фактическите установявания на съда и кореспондиращите с тях правни изводи относно момента на достигане на прага за регистрация по ЗДДС (отм.), съответно периода и доставките, за които се дължи ДДС на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - Елена Георгиева Милева, чрез повереника си адв. Митева, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на Елена Милева задължения за ДДС. Източник на задължението е начисляването на косвения данък в д. п. м. 12.2006 г. на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за извършени през този данъчен период три продажби на недвижими имоти /по НА № 52/07.12.2006 г.; № 79/08.12.2006 г. и № 82/08.12.2006 г./, което пък е резултат от установяването на органите по приходите за осъществявана от Милева независима икономическа дейност в периода 28.11.2005 г. до 29.12.2009 г., при което облагаемият й оборот по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е достигнал регистрационния праг по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) към 31.10.2006 г. /конкретният му размер е 54 898.10 лева/ без да е подадено заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2006 г. Данъчната основа в размер 37 490 лева е определена като една втора от общата стойност на имотите с позоваване на института на съпружеската имуществена общност и съпритежаването на имотите от РЛ и нейния съпруг. Размерът на данъка е изчислен по формулата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС. За да ревизионния акт в обжалваната част, АС Пловдив е споделил изводите на органите по приходите, че вида, обемът и продължителността на извършваните от жалбоподателя сделки - покупко-продажби на недвижими имоти /седем през 2004-2005 г. и единадесет през 2006 г./ сочат на осъществявана от нея независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 от ЗДДС (отм.), поради което тя е придобила качеството данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 от закона. Оценил е като противоречащ на материалния закон подходът на администрацията за определяне на ДО на сделките, формиращи облагаемия оборот, чрез съизмеряването им с пазарната цена без да са налице предпоставките на чл. 30, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Като относими към формирането на ДО е приел разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 29 от ЗДДС (отм.). С позоваване на заключението на ССЕ и при изключване от кръга на участващите в облагаемия оборот доставки на тази по НА № 41/11.10.2006 г. /като имаща зе предмет земя и освободена по чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗДДС /отм./ е приел, че регистрационният праг е достигнат през месец ноември 2006 г., срокът за подаване на заявлението за регистрация за целите на ДДС е изтекъл на 14.12.2006 г., като след тази дата би било правомерно начисляването на ДДС на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.), а трите сделки, за които данъкът е начислен с РА, предхождат 15.12.2006 г. Решението е правилно. Решаването на спора относно съществуването и размера на задължението за ДДС в хипотезата на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е обусловено от определянето на данъчния период, в който възниква задължението за регистрация по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съответно изтичането на срока за подаване на заявлението за регистрация по последната разпоредба и момента на специалната регистрация по ЗДДС, респ. на отпадането на основанията за нея. В случая не е последвала регистрация на ДЗЛ по ЗДДС, а основанието за регистрацията е отпаднало. Спорно е достигането на регистрационния праг през сочения в РА данъчен период м. 10.2006 г. Единствения упрек, който отправя касатора към правораздавателната дейност на първостепенния съд във връзка с определянето на облагаемия оборот е заради изключването от оборота на ДО на доставката по НА № 41/11.10.2006 г. и то доколкото и ревизиращия орган не я бил включил в облагаемия оборот. С този упрек всъщност е споделена позицията на съда за доставката като освободена и по тази причина вън от обхвата на доставките формиращи облагаемия оборот. Изключването на доставката от 11.10.2006 г. съдът е извършил в корекция на заключението на ССЕ. Не се сочат нарушения в процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата, освен за пръв път заявеното в касационната жалба съмнение в заключението на ССЕ. Процесуалните пропускания на ответника в първоинстанционното производство да упражни правата си по чл. 200, ал. 2, изр. 2 и чл. 200, ал. 3, изр. 1 от ГПК при несъгласие със заключението не могат да обосноват нарушението на процесуални правила като касационно основание. Съдът е извършил преценка на ССЕ по правилата на чл. 202 от ГПК. Заключението на експертизата е информационен източник за определянето на д. п. м. 11.2006 г. като такъв, в който е достигнат прага по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.). При това установяване основателно периодът по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е определен за времето от 15.12.2006 г. до отпадането на основанието за регистрация. За облагаемите доставки преди този период не се дължи ДДС. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение