Решение № 370 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Готева от Пирдоп против решение 855/27.6.2023 г. постановено по адм.д. 76/2023 г. по описа на Административен съд София област. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 684/9.12.2022 г., издадена от кмета на община Пирдоп, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички строителни и монтажни работи и е забранен достъпа до строеж Реконструкция на покрив и преустройство на второто ниво на съществуваща сграда в ПИ 56407.500.1200 по КККР на Пирдоп. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и немотивирано. Иска отмяна на решението и отмяна на посочената заповед на кмета на Пирдоп. Моли присъждане на разноски, сторени в производството. Ответникът кмет на община Пирдоп, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива съображения в подкрепа на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отхвърли оспорването, срещу посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че е налице незаконен строеж, че същият не е довършен, както и че са налице условията за издаване на заповедта за спирането му и забрана на достъпа до същия. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че служители от общинската администрация Пирдоп са извършили проверка на 18.10.2022 г., като констатациите са отразени в констативен акт 3 от същата дата. Установено е, че съгласно ПУП-ПРЗ за ПИ 56407.500.1200/стар УПИ V -1200, кв. 125/ е предвидено само основно застрояване на двуетажна масивна жилищна сграда. Допълващо застрояване, каквото се явява сградата с идентификатор 56407.500.1200.2, не е предвидено. Сградата е разположена на вътрешната регулационна линия с ПИ 56407.500.1199. За тази сграда и в частност за извършващото се строителство, изразяващо се в реконструкция на покрива и преустройство на втория етаж на същата не са представени строителни книжа виза за проучване и проектиране на, одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Конструкцията на покрива е подменена. На северната и западната фасади са монтирани прозорци и врати, а на стените на второто ниво е монтиран гипсокартон. Преустройството на второто ниво за жилищни нужди не е завършено. Строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ. В акта е посочено, че строежът не е завършен и не се използва, както и че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. При така описаната и правилно установена от първостепенния съд, фактическа обстановка неоснователни се явяват доводите изложени в касационната жалба, относно липсата на основание по чл. 124а, ал.1 от ЗУТ, неизпълнение на задължението по ал. 3 от същата правна норма и т.н. Разпоредбите на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, на които е основана процесната заповед, предвиждат, че при констатиране от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на незаконния строеж, с която се забранява и достъпа до този строеж. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е наличието на извършващ се строеж, т. е. изпълнението на строежа да не е приключило, а да се осъществява към момента на извършената проверка и съставянето на констативния акт, както и към момента на издаване на заповедта за спиране на строителството и забрана на достъпа. .Настоящия случай е точно такъв строителството не е завършено. По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, както в случая спирането е до издаване на заповед за премахване на строежа. Следователно, в случаите когато един строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и е в процес на изпълнение започнали и продължаващи строително-монтажни работи, са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до този строеж. Тези условия са били налице. Извършеното не представлява текущ ремонт за да не се изисква издаване на разрешение за строеж заедно с одобряване на инвестиционни проекти. Дори да се приеме тезата, че за постройки от допълващото застрояване не се изисква инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж, то последното се изисква и липсата му характеризира извършеното строителство като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ. Разположението на сградата на вътрешната регулационна граница и факта, че допълващо застрояване в имота не се предвижда по действащия регулационен и застроителен план, й придават качеството на незаконен строеж по чл. 225, ал.2, т. 1 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 224а, ал.5 от ЗУТ, е различна от тази по ал.1 на същата правна норма. Строежите по ал. 1 страдат от отстраними недостатъци и по тази причина съществува задължението на административния орган по ал. 3 да даде указания за отстраняване на причините довели до издаване на заповедта по ал. 1. В случаите по ал. 5, за органа не съществува задължение да даде указания, тъй като недостатъците са неотстраними. Конкретно за настоящия случай, извършителят на строежа не би могъл да се снабди с липсващото разрешение за строеж, тъй като същото се издава преди започване на строежа. Установен по несъмнен начин е извършващ се незаконен строеж по чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ поради което правилно е разпоредено спирането на строителството и е забранен достъпа до строежа. Правилно оспорването срещу заповедта на кмета на община Пирдоп е отхвърлено. Атакуваното решение на Административен съд София област, като валидно допустимо и правилно не следва да бъде касирано. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски в полза на Община Пирдоп, в техния претендиран и доказан размер от 1 560,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,