Решение № 13868 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2011 г.

Решение № 13868 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иван Георгиев Велев и Виолетка Александрова Велева, двамата от София за отмяна на влязлото в сила решение № 2274/7.07.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7130/2009 г., оставено в сила с решение № 2910/25.02.2011 г. на ВАС, второ отделение по адм. дело № 13404/2010 г. Първият искател твърди, че в нарушение на процесуалните правила не е конституиран като страна по делото, а постановените решение имат сила спрямо него и са неблагоприятни. Като съпруг на жалбоподателката по делото има права по отношение на извършения по време на брака им строеж, чието премахване като незаконен е наредено. Втората искателка твърди, че спрямо нея са нарушени съществено правилата за призоваване, като за съдебното заседание на 25.01.2010 г. е прието, че е редовно призована по реда на чл. 41, ал. 1 ГПК. Ответната страна взема писмено становище за неоснователност на исканията. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, като обсъди доводите в исканията за отмяна, приема следното: С решение № 2274/7.07.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7130/2009 г. е отхвърлена жалбата на Виолетка Александрова Велева от гр. София против заповед № ДК-02-СО-38/7.05.2009 г. на началника на СРДНСК за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда", изградена в УПИ III-603, кв. 34 по плана на гр. София, кв. Горубляне, район Младост - СО, ул. Пионерска № 34. Незаконният строеж е извършен в недвижим имот, който съгласно приложените нотариални актове е собственост на Виолетка Велева, която е съпруга от 1977 г. на Иван Велев, според недоказаните му твърдения. В производството пред двете инстанции последният не е конституиран като страна. Искането на Иван Велев за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно при следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателя. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица (арг. от чл. 177, ал. 1 АПК). Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. Горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на искателя. Обстоятелството, че е налице съпружеска имуществена общност по отношение на строежа, за премахването на който от съпругата на искателя, е издадена заповед, не води до придобиване на качеството на заинтересована страна от съпруга в административното и съдебното производство, респективно до нарушаване на неговите права и интереси от неучастието му. Право на участие в делото имат само лицата, записани като носители на вещни права по данни от имотния регистър, респективно по разписния лист към кадастралния план. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради - съпружеска имуществена общност, има само съпругът, на чието име са записани по кадастъра. В случая това е съпругата, която е посочена като адресат на заповедта. За административния орган липсва задължение да издирва другите съсобственици на строежа, при липса на записвания за това в имотния регистър. Спорът няма вещноправен характер и с подаването на жалба срещу административен акт съпругата е упражнила право на обикновено управление на съсобствената вещ. По изложените съображения не може да се приеме, че искателят е бил лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението има сила за него. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1, вр. чл. 239, т. 5 АПК. Допустимо като подадено в законния срок, но неоснователно се явява и искането на Виолетка Велева за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно тази норма актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За първото открито съдебно заседание по делото е прието, че искателката е редовно призована по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, доколкото не е открита на адреса, който е съобщила с жалбата в продължение на един месец. Редовността на това призоваване е без значение, тъй като за следващото заседание тя е призована лично. Участвала е лично по делото и с упълномощен процесуален представител, извършила е редица процесуални действия, с които е упражнила правото си на защита. В този смисъл искането й се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,