Решение № 10784 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2010 г.

Решение № 10784 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 от АПК, във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК. Образувано е по молба на Красимир Василев Вълчев, от гр. София, за отмяна на влязло в сила Решение № 1225/02.12.2009 г. постановено по адм. дело № 123/2009 г. на Административен съд-Бургас, с доводи за неправилност, поради неучастието на прокурор. С допълнителни становища се поддържа, че по делото не са призовани и не са взели участие държавата и други заинтересовани лица, като съседи на имота, с което са лишени от участие в делото. Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: Производството по адм. дело № 123/2009 г. на Административен съд-Бургас е образувано по жалба на молителя против Заповед № РД-08-711/14.11.2008 г. на кмета на община-Айтос, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ V в кв. 254 по плана на гр. Айтос, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. В производството по обжалване на заповедта пред АС - Бургас не е взел участие прокурор. Участието на прокурора в производството по оспорване на административни актове е ограничено до случаите, когато това се налага от "важен държавен или обществен интерес", съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, за разлика от случаите когато АПК или друг нормативен акт изискват изрично участието на прокурор - аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК. В конкретният случай сме изправени пред първата хипотеза, когато участието на прокурор в процесното дело не е задължително, поради което преценката за наличието на важен държавен или обществен интерес от встъпване в делото е само негова, а не и на страните. Поради това и последните, вкл. и молителя, като такава страна, не могат да се позовават на отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. Отнесено към случая молителя би имал основание да претендира такава отмяна, ако лично той, като страна не е могъл да вземе участие в делото, поради което е нарушено правото му на защита. Видно от данните по делото молителят е участвал в съдебните заседания пред първата инстанция и спрямо него не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Същият не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение на това правно основание, от името на друга страна, както и от името на неучастващи в делото страни, а именно на прокурора, който упражнява предоставените му права съобразно правилата, установени за страните в процеса, както и на трети заинтересовани страни, които не са встъпили и не са били конституирани като такива. Изложеното води до извода, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на АС-Бургас, поради което молбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Останалите доводи за неправилност на решението, свързани с незаконосъобразността на оспорената заповед не могат да бъдат преценявани в настоящето производство, което има за предмет отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение