Решение № 14866 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2011 г.

Решение № 14866 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Рая Якимова Дикова от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Васил Малинов Джостов, против решение № 912 от 25.05.2011 г., постановено по административно дело № 18 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на касаторката срещу решение № 375 от 14.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 2107 от 09.11.2010 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Пловдив, за възстановяване на сумата от 2478,62 лв., от която 1351,82 лв. главница - неоснователно получено плащане от държавното обществено осигуряване и сумата от 1126,80 лева лихви за забава до дата 25.10.2010 г., и жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ - Пловдив, разноски по делото в размер на 288,72 лева. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радостина Поборникова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Рая Якимова Дикова от гр. Пловдив решение № 375 от 14.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 2107 от 09.11.2010 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Пловдив. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода 02.11.2006 г. до 24.06.2007 г., включително, общо в размер на 2478,62, от които 1351,82 лева главница и 1126,80 лева лихви за забава до 25.10.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че атакувания административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и е отхвърлил жалбата на Рая Дикова срещу атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Рая Якимова Дикова е работила по трудов договор в "Братя Мирчеви" ООД - гр. Пловдив от 01.02.2003 г. до 25.06.2007 г. и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 29.09.2005 г. в ТП на НОИ - Пловдив, касаторката е декларирала, че детето й Димитринка Георгиева Дикова не е настанено в детско заведение и в т. 2 е заявила, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок ще уведоми писмено предприятието. При направена от контролните органи на РУСО - Велико Търново проверка по чл. 107 от КСО, било установено, че детето Димитринка Георгиева Дикова е прието в Детски ясли № 15 - гр. Пловдив на 02.11.2006 г. и в 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО (в редакцията й към ДВ, бр. 1 от 2007 г.), и до прекратяване осигуряването на майката от дата 25.06.2007 г. жалбоподателката Рая Дикова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Пловдив. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на 26.07.2005 г., за времето 02.11.2006 г. до 24.06.2007 г., включително е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Рая Дикова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Административният съд - Пловдив, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 05.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Димитринка Георгиева Дикова е прието в Детски ясли № 15 - гр. Пловдив на 02.11.2006 г.. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 от КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Както правилно е посочил административният съд, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 29.09.2005 г., Рая Дикова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. По същество в писмените бележки касационната жалбоподателка повтаря основните си оплаквания срещу административния акт, развити вече пред първата инстанция. Възраженията й, обуславящи незаконосъобразност на оспорвания административен акт, са основани на аргумента, че извършване на нова ревизия за същото нарушение за същите периоди било недопустимо, и че никъде в закона и в съдебната практика не било посочено правомощието на ръководителя на ТП на НОИ да връща ревизионната преписка на контролен орган за произнасяне. Тези доводи са неоснователни. Както правилно е отбелязал решаващият съд въпросът с развилото се предходно ревизионно производство и правомощията на ръководителя на ТП на НОИ са обсъдени и решени с влязло в сила определение № 1612 от 04.08.2010 г. по адм. дело № 1579 от 2010 г., приложено по делото (лист 35-36), постановено от същия съд по повод предходното решение № 203 от 16.07.2010 г., издадено от директора на РУСО - Пловдив, с което е отменено разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, относно същия период и основание на получени обезщетения от ДОО от Дикова. Относно тези оплаквания следва да бъде споделено изложеното от първоинстанционния съд, че и по реда на ДОПК в подобни случаи се постъпва по идентичен начин. Извън горното за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че, когато директорът на дирекция "ОУИ" по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК отмени обжалвания по административен ред ревизионен акт и върне преписката на компетентния орган със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, съгласно която производството по издаване на новия ревизионен акт се възобновява от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за издаване за отмяна на акта. С оглед изложеното не се установяват твърдените в писмените бележки към касационната жалба съществени процесуални нарушения и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 02.11.2006 г. до 24.06.2007 г. в Детски ясли № 15 - гр. Пловдив, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Пловдив, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Рая Якимова Дикова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 2107 от 09.11.2010 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,